Разлика между версии на „Райко Жинзифов“

36 байта изтрити ,  преди 3 години
м
Бот: премахване на уикивръзки към години
м (Бот: премахване на уикивръзки към години)
 
== Биография ==
Жинзифов е роден през [[1839]] г. във [[Велес]] (тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[Република Македония]]) с името '''Ксенофонт Дзиндзифи''', което по-късно българизира по настояване на [[Димитър Миладинов]] и [[Георги Раковски]]. Баща му е от [[власи|влашки]] произход.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/ksh/ksh_bm_2a.htm Шапкарев, Кузман. Материали за възраждането на българщината в Македония, Български писател, София, 1984, стр. 399.] Самият Жинзифов отрича влашка принадлежност.</ref> Отначало учи гръцки език в [[Прилеп (град)|Прилеп]], в училището на баща си [[Иван Жинзифов]], родом от [[Битоля]]. Eдновременно с това успява да изучи и български език при учителя [[Никола Тонджоров]].<ref>[http://www.promacedonia.org/bugarash/prerodbenici/Rajko/rajko.html Райко Жинзифов (1839 – 1877)]</ref> През [[1856]] г. става помощник-учител в Прилеп при Димитър Миладинов. След това учителства в [[Кукуш]].
 
[[Файл:Rayko Zhinzifov2.JPG|мини|200п|вляво|Райко Жинзифов.]]
През [[1858]] г. отива в [[Русия]] с помощта на Димитър Миладинов, записва се в Херсонската гимназия в [[Одеса]] (1857), заминава в края на 1858 г. за Москва и в [[1864]] г. завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет със степен кандидат. През [[1863]] г. издава книгата си ''„Новобългарска сбирка“'', в която са включени оригинални и преводни стихотворения. Живее в средата на младата българска емиграция в Москва и заедно с [[Любен Каравелов]], [[Нешо Бончев]], [[Константин Миладинов]], [[Константин Станишев (просветен деец)|Константин Станишев]], [[Васил Попович]] и др. започва да издава [[списание]] ''„[[Братски труд]]“''. През 1866 г. се връща в България. Учителства две години в [[Битоля]].<ref>Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 280.</ref> Отново заминава за Русия и приема руско поданство.<ref name="радев">{{cite book | last = Радев | first = Иван | authorlink = Иван Радев | year = 2007 | title = История на българската литература през Възраждането | publisher = Абагар | location = Велико Търново | pages = 263 | isbn = 978-954-427-758-1}}</ref>
 
Близък до кръга на [[Славянофилство|славянофилите]], Жинзифов развива огромна публицистична дейност в руския периодичен печат за запознаването на руската общественост с тежкото положение на българския народ. Сътрудничи и на българските вестници ''„[[Дунавска зора]]“'', ''„[[Македония (1866 - 1872)|Македония]]“'', ''„[[Свобода (вестник)|Свобода]]“'', ''„[[Българска пчела]]“'', ''„[[Век (вестник)|Век]]“'', ''„[[Време (вестник)|Време]]“'', в списанията ''„[[Читалище (списание)|Читалище]]“'', ''„[[Периодическо списание]]“'', ''„[[Български книжици]]“'' и др., в които публикува статии, стихотворения, народни песни, един разказ. Много от чертите на поетическото му творчество го определят като поет-романтик. По това време се разболява от туберкулоза, която е бич за много негови съвременници. Състоянието му се влошава. Умира на рождения си ден през [[1877]] г.
 
== Творчество ==
[[Файл:Bulgarian students on Rayko Zhinzifov grave in Moscow.jpg|мини|250п|вдясно|Български студенти на гроба на Райко Жинзифов в Москва: [[Владимир Руменов]], д-р Ник. Иванов, съдия Дим. Йосифчев, д-р Я. Митров, д-р В. Димов, [[Димитър Георгиев Стефанов|Димитър Стефанов]] и други.]]
Автор е на стихотворенията:
* ''„Гусляр в собор“'', ''„Охрид“'' и ''„Жалба“'', отпечатани в списание ''„Братски труд“'', кн. 4, [[1862]] г.,
* ''„Новобългарска сбирка“ / Слово за полкът Игорев, превод от староруский язик. Краледворска ръкопис. Превод от чешский язик. Гусляр Тараса Шевченка, превод малоруско наречие. Новобългарска гусла./ Москва, в книгопечатницата на Бахметева, 1863'',
* ''„До българската майка“'' – в ''„Дунавска зора“'', г. [[1868]], бр. 21–2;
* поемата ''„Кървава кошуля“'' е отпечатана в [[Браила]], [[1870]] г.<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 244.</ref>
 
== Бележки ==
116 190

редакции