Зързе: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Бот: премахване на уикивръзки към години
Ред 26:
 
==История==
В 19 век Зързе е село в [[Прилеп (град)|Прилепска]] каза на [[Османска империя|Османската империя]]. "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] Зързе (Zarzé) е посочено като село с 80 домакинства и 340 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 72-73.</ref>
 
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] г. Зързе е населявано от 400 жители [[българи]] [[християнство|християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_37.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.245]</ref>
 
Цялото село в началото на [[20 век]] е [[сърбомани|сърбоманско]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Зързе има 400 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] сърбомани и работи сръбско училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.150-151.</ref>
 
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година [[Афанасий Селишчев]] отбелязва Зързе като българско село.<ref>Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.</ref>