Йордан Иванов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на уикивръзки към години |
|||
Ред 23:
== Биография ==
[[Файл:BASA-176K-2-804-87-Etnographical map of the Southern Slavs, 1913.JPG|ляво|мини|250п|Етнографска карта на южните славяни на Йордан Иванов, 1913 г.]]
Йордан Иванов е роден през 1872 година в [[Кюстендил]], в занаятчийско семейство от [[Кратово]], баща му е [[мутафчия]], а дядо му – [[свещеник]]. Тук получава средното си [[образование]]. Продължава образованието си във Висшето училище в [[София]] (във втория му випуск), където през
През 1906 – 8 г. Иванов е секретар на Българското търговско представителство в Солун и това му дава възможност да пътува из южна Македония и атонските манастири. От 1909 г. е действителен член на Българското книжовно дружество, днес [[Българска академия на науките]].
Ред 29:
През 1911 г. е избран за редовен доцент в [[Софийския университет]], през 1924 г. – редовен [[професор]] и титуляр на Катедрата по българска литература, на която длъжност остава до 1942 г., когато напуска университета поради пределна възраст. В два периода от 1920 до 1923 и от 1927 до 1930 г. е професор по български език и литература в Националното училище за живи източни езици в [[Париж]]<ref>Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, стр. 243.</ref>.
Един от основоположниците на Българското археологическо дружество (1901) и на [[Национален археологически институт с музей|Българския археологически институт]]; член на Управителния съвет на БАИ (
Откривател е на първообраза (оригинала) на „[[История славянобългарска]]“ на [[Паисий Хилендарски]] през 1906 г., при едно от посещенията му в манастира [[Зографски манастир|Зограф]] и изследва неговите ръкописите (виж книгата му от 1914 г. по-долу). Преди това малката книжка (тя дори не е била подвързана) е останала незабелязана, въпреки че е разглеждана от други изследователи, които са я мислили за препис.
| |||