Разлика между версии на „Йосиф I Български“

м
Бот: премахване на уикивръзки към години
м (Бот: премахване на уикивръзки към дати)
м (Бот: премахване на уикивръзки към години)
През следващите 3-4 години [[архимандрит]] Йосиф участва в организирането на църквата, пътува из българските земи, среща се с представители на великите сили, благодарение не само на перфектния си [[френски език]], но и на способността си да води преговори и да убеждава.
 
В началото на 1876 г. Йосиф е ръкоположен за [[Ловчанска епархия|Ловчански митрополит]], след като преди това е управлявал 1 година [[Видинска епархия|Видинската епархия]]. Светското образование, юридическата подготовка, широката европейска култура и демонстрираните качества на разумно и дипломатическо поведение правят кандидатурата му общоприемлива за български екзарх сред влиятелните кръгове в Цариград при избухването на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]. На 24 април [[1877]] г. младият Ловчански митрополит Йосиф е избран и провъзгласен за [[екзарх]] от Църковно-народния събор в [[Екзархийски дом|Екзархийския дом]], [[Ортакьой]].
 
=== Български духовен водач ===
Заставайки начело на българската църква е принуден като духовен водач на българите да бъде посредник между държавната власт и християнското население в рамките на политическите и националните съперничества в многонационалната империя. На 37-годишния екзарх тогава е съдено да води [[България]], възкръснала за свободен живот. В условията на действащия [[Берлински договор]] е повече дипломат и политик, отколкото православен архиерей. Неуморно се бори да поддържа българския дух на политически разпокъсания екзархийски диоцез, да брани църковно-националните интереси и права на българите от Македония и Одринска Тракия, останали под чужда власт. Противопоставя се на засилването на [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската]] и [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката пропаганда]] в тези области.
 
Открива [[Цариградска българска духовна семинария|Българска духовна семинария]] в [[Цариград]], грижи се за изграждането на църкви, обучението на свещеници, откриването на училища, набавянето на учебни пособия, учители, изпращането на даровити младежи на учение в чужбина. На 27 април [[1892]] г. поставя основния камък на българската [[Желязна църква]] в [[Цариград]]. Благодарение на неговата неуморна дейност през учебната 1912-1913 год. в Екзархията има вече 1373 училища, 13 гимназии, 87 прогимназии със 78854 ученици и 2266 учители. През 1902 г. екзарх Йосиф е избран за почетен член на [[Българското книжовно дружество]], преименувано през 1911 г. в [[Българска академия на науките]].
[[File:Joseph I of Bulgaria.jpg|мини|Екзарх Йосиф. Портет от [[Иван Мърквичка]], 1910 г.]]
 
116 190

редакции