|
==Биография==
Гоно Йотов е роден в [[1880]] година в [[Енидже Вардар]] (Па̀зар), [[Османска империя|Османската империя]] (днес Яница, Гърция). Баща му е от гъркоманското село [[Кадиново]]<ref>[http://www.dimos-meg-alexandrou.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=14&Itemid=19&limit=1&limitstart=5 Кадиново на сайта на Дем Александър Велики]</ref>, като едър земевладелец участва в организирането на гръцки комитет в Енидже Вардар<ref>Трайкова, Весела. Андартството в Солунския вилает през 1906 г., в: Военноисторически сборник, бр.4, 2011, стр.49</ref>. Според гръцки извори е първи братовчед на войводата на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] [[Апостол войвода|Апостол Петков]]<ref>[http://www.iospress.gr/ios2000/ios20001126a.htm "Ο εμφύλιος τον προτομών". Κυριακάτικη Ελευθεροτυπία, 26/11/2000]</ref>, в чиято чета той първоначално е четник<ref>Πηνελόπη Δέλτα. "Στα μυστικά του Βάλτου", 1937, σ.383-384</ref> между 1900-1904 година<ref>[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 122-123.]</ref>.
Четникът му Григориос Димопулос пише в спомените си за него:
[[Картинка:Gono-Iotov-cheta.jpg|мини|ляво|250п|Четите на Гоно Йотов (седнал вдясно) и [[Апостолис Матопулос]] (седнал вляво). Втори от дясно е [[Стефанос Папагалос]].]]
През октомври [[1904]] година Гоно повежда гъркоманска чета в района на Ениджевардарското езеро. Гоно като местен човек координира действията на пристигналите по късно други гръцки чети, под командването на капитаните Аграс ([[Телос Агапинос]]), Никифорос ([[Йоанис Деместихас]]) и Акритас ([[Константинос Мазаракис]]), които са съставени предимно от гръцки военни от Гърция, непознаващи местните условия в Македония и не владеещи български - езикът на местното население. Самият Гоно Йотов научава гръцки език с критски акцент от тях<ref>Dakin, Douglas. The Greek Struggle in Macedonia 1897-1913, Society of Macedonian studies, Thessaloniki, 1993, стр. 274.</ref>. Тези няколко гръцки чети, базирани предимно в [[Негуш]], повеждат борба с българските чети на ВМОРО в района на [[Ениджевардарско езеро|Ениджевардарското езеро]], под командата на Апостол войвода.
В четата му в различен период са андартите Константинос (Дината) Вудрислис - братовчед на Гоно, [[Константинос Даис]] (Царас), Константинос Петсивас, Христос Папилидис от Петрово, Ставрос Ляпчис, [[Тодор Чифтеов]], Георгиос Пулкас от Крива, Лазарос Пировалис, Александрос Лагонас, Атанасиос Анагностопулос, Кириакос Хадес - подвойвода на Гоно от Кулакия, Георгиос Димопулос от [[Епаноми]], Томас Пейчис от Крушево, Павлос Палидис - секретар в четата, [[Панде Атанасов]], [[Лазар Доямов]]. Успоредно с неговата чета до 1905 година в блатото действат [[Теохарис Кункас]] (Гидиотис) и [[Георгиос Перифанос]]<ref>Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών, 2007, стр. 76-77.</ref>.
[[File:Enidje-prolet.jpg|мини|250п|Площад „Гоно Йотов“ в [[Енидже Вардар]].]]
При завръщането си в Македония Гоно е предаден от старите си сподвижници доктор [[Антонис Антонакис]] и капитан [[Апостолис Матопулос]], и е убит в сблъсък с османска част в Ениджевардарското езеро край село [[Ниси (дем Александрия)|Ниси]] на 12 февруари [[1911]] година.<ref>[http://users.ima.sch.gr/theoarvani/nisi/makedonia-iframe.html# Ο ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΟΣ ΑΓΩΝΑΣ ΣΤΟ ΝΗΣΙ]</ref>
==Бележки==
|
