|
== История ==
Селото се споменава и в [[Османска империя|османски]] регистри от [[1570]] и [[1664]]-[[1665]] година под името ''Богуново'' и ''Богиево''. Съгласно първия регистър в селото живеят 56 [[християни|християнски]] и 2 [[мюсюлмани|мюсюлмански]] домакинства. <ref>Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.566 – 567</ref> Според народно предание първоначално селото се намира на 3 километра североизточно от днешното – в местността Богоево, но през [[18 век]] е опожарено от [[турци]] от село [[Гюргево (Огражден)|Гюргево]] и изселено. По-късно възниква на днешното си място като [[чифлик]] под името ''Орман''.
През [[19 век]] е неголямо чифликчийско селище, числящо се към [[Петрич]]ка [[кааза]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], ''Орман чифлик'' е посочено като село с 35 домакинства, като жителите му са 132 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 148 – 149</ref>
В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото:
{{цитат|Орман, при десния бряг на [[Струмешница|Струмица]] на СЗ от [[Петрич]] 1 1/2 час; път равен. Лежи в последните склонове на Малешовската планина, на един баир. Ражда се най-много ориз. В параклиса си четат смесено. Къщи 70.<ref>[https://www.strumski.com/books/Georgi_Strezov_za_Iztochna_Makedonia.pdf Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 31.]</ref>}}
Според изследванията на [[Васил Кънчов]] към [[1891]] година село ''Орман'' има всичко 45 къщи, от които 30 български и 15 [[цигани|цигански]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_7.html Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 129.]</ref> Пак според Кънчов към [[1900]] година селото е населявано от 220 жители, всички българи християни. Цигани не са посочени.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_17.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 187.]</ref>
Съгласно статистическото изследване на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година населението на селото се състои от 272 българи екзархисти.<ref>D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, рр. 186 – 187.</ref>
При избухването на [[Балканската война]] през [[1912]] година един жител на селото е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.867.</ref>
По време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] през [[1913]] година селото е опожарено от гръцките войски.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/karnegi/prilozhenie_C.htm Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.]</ref>
== Културни и природни забележителности ==
|
