Антон Кецкаров: Разлика между версии

Изживява тежко крушенията на България и необходимостта от постоянна смяна на дома си и през голяма част от времето между 1918 - 1921 г. е болен. По това време е пенсионер и живее в нововъзникналия Софийски квартал „Модерно преградие“, за чието благоустрояване полага немалко усилия - той е инициатор за създаване на трапезария за бедни деца в квартала, а в 1922 г. полага основите и на местното културно-просветно и благотворително дружество „Св. св. Кирил и Методий“, което през [[1932]] година прераства в читалище, съществуващо и до днес. Кецкаров е сред спомоществувателите на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]], учреден през [[1923]] година в София.

От [[1922]] година Антон Кецкаров се включва в дейността на македонските легални бежански организации, в които дълго време е касиер и счетоводител. Особено активно е участието му в [[Илинденска организация|Илинденската организация]]. При настъпилото през [[1928]] г. разцепление във [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] на протегеровистко и михайловистко крило, както и други охридчани той е по-близък до [[Александър Протогеров|протогеровистите]].

След прогонването на сръбските власти от Македония през 1941 година Антон Кецкаров се завръща в родния си град, заедно със съпругата си Екатерина и един от синовете си, скулптора [[Методи Кецкаров]]. През този период Антон Кецкаров живее в къщата на племенника си Иван Заров, син на Климент В. Заров и Фания Е. Кецкарова-Зарова, неговата сестра. През [[1942]] година Кецкаров е един от основателите на Охридската общогражданска фондация „Свети Климент Охридски“, чиито цели са предимно благотворителни. Умира на 30 януари 1945 година. Погребан е до църквата „Свети Константин и Елена“ в Охрид.