Разлика между версии на „Кирил Български“

76 байта изтрити ,  преди 1 година
м
Бот: премахване на уикивръзки към години
м (Бот: премахване на уикивръзки към дати)
м (Бот: премахване на уикивръзки към години)
}}
 
'''Кирил I''' е висш [[България|български]] православен [[духовник]], [[историк]], академик, доктор по богословие и обществен деятел, [[Пловдивска епархия|Пловдивски митрополит]], пръв [[патриарх]] на [[Българска православна църква|Българската православна църква]], след възстановяването на патриаршеския ѝ статут през [[1953]] година.
 
== Биография ==
=== Ранен живот и образование ===
Роден е на 3 януари (стар стил) [[1901]] г., в [[София]] под името '''Константин Марков Константинов'''. Родителите му са от Албания, преселени в [[София]]. От [[1914]] г. до [[1918]] г. учи в [[Софийска семинария|Софийската семинария]], а след това следва [[богословие]] в [[Софийския университет „Свети Климент Охридски“]]. По убеждения тогава е анархо-комунист и за да избегне преследвания, следва в [[Белград]] и в [[Загреб]] и завършва висше образование в [[Черновци]] (дн. в [[Украйна]]).
 
Патриарх Кирил защитава [[доктор]]ат през [[1927]] г. През [[1928]]-[[1930]] г. специализира [[философия]] в [[Берлин]] при проф. [[Адолф Харнак]]. Приема монашество още като студент.
 
=== Свещеник и митрополит ===
[[Файл:Bulgarian Bishops in 1937.jpg|дясно|мини|250п|От ляво надясно седнали: митрополитите [[Неофит Скопски]], [[Максим Пловдивски]], [[Неофит Видински]], екзарх [[Стефан I Български]] и митрополит [[Иларион Сливенски]]; прави от ляво надясно: митрополитите [[Борис Неврокопски]], [[Михаил Доростолски и Червенски]], [[Паисий Врачански (Българска патриаршия)|Паисий Врачански]], [[Софроний Търновски]] и епископ Кирил Стобийски, главен секретар на Светия синод, 1937 г.]]
Замонашава се като студент през [[1923]] г. От [[1926]] г. е учител в Духовната семинария в София. През [[1936]] г. е ръкоположен за Стобийски [[епископ]].
 
През [[1938]] г. е назначен за главен секретар на [[Свети Синод|Светия Синод]]. На 15 май 1938 година е избран за Пловдивски митрополит<ref>[http://new.sliven.net/res/news/39748/Copy%20of%20patriarh_Kiril_1_.doc Списък с публикации* от и за приснопаметния Български патриарх академик д-р Кирил]</ref>. Утвърден на 29 май същата година.
 
През [[1943]] г. дръзва да се опълчи на властите, за да спаси подготвените за депортиране в лагерите на смъртта пловдивски [[евреи]]. Митрополит Кирил поема събраните за депортиране евреи под своя закрила и заявява, че ако ги натоварят във вагоните, той ще легне пред влака. За това си дело през [[2000]] г. е провъзгласен от организацията „Яд Вашем“ за „праведник на народите“, а наследниците му получават специална благодарствена грамота и почетен медал.
 
След комунистическия преврат на 9 септември [[1944]] г. е арестуван по лъжливи обвинения и лежи няколко месеца в затвора, но не е осъден. През [[1948]] г. Кирил ръководи делегацията на [[Българската православна църква]] за участие в Междуправославната конференция в [[Москва]], на която е осъден [[икуменизъм|икуменизмът]] и политиката на [[Ватикана]].
 
=== Патриарх на Българската православна църква ===
На 10 май [[1953]] е избран за пръв патриарх на възстановената [[Българска патриаршия]], след като е избран от Третия софийски църковно-народен събор за [[патриарх]] и Софийски [[митрополит]]. На 20 ноември [[1961]] г. патриарх Кирил решава Българската църква да влезе в икуменическия [[Световен съвет на църквите]]. На 18 юли [[1968]] г. [[Свети Синод|Светият Синод]] начело с [[патриарх Кирил]] обявява решението си за смяна на [[Юлиански календар|Юлианския църковен календар]] с [[Новоюлиански календар]].
 
=== Научни дейности ===
Патриарх Кирил е доктор хонорис кауза на Софийската, Московската и Санктпетербургската духовна академия. От 1948 г. е подпредседател на Националния комитет за защита на мира, а от 1950 г. е член на [[Световен съвет на мира|Световния съвет на мира]].
 
Умира на 7 март [[1971]] г. в град [[София]], [[България]]. Погребан е в църквата „Св. Богородица“ в [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]].
 
== Библиография ==
110 757

редакции