Кожух (възвишение): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: премахване на уикивръзки към дати
м Бот: премахване на уикивръзки към години
Ред 18:
Издига се на близо 200 m над съвременното корито на река [[Струма]], като максималната му височина е едноименният връх с кота 281,2 м. Възвишението представлява остатък от [[плиоцен]]ски [[вулкан]]ичен конус, който не е активен от близо 1 милион години. Той е прорязан от север на юг от река Струма, като край коритото ѝ има извори на топла [[минерална вода]]. Източно от реката е възвишението [[Пчелина (възвишение)|Пчелина]] (238,9 м), което е другият остатък от бившия вулкан. Източните склонове на Кожух се спускат стръмно към речното легло. Дължината му от север на юг е около 2 км, а ширината — 1,2 км. Възвишението е изградено от [[Вулканична скала|вулканични скали]], предимно туфи и туфити. Личат [[газ]]ови каверни и ниши. Има находища на [[флуорит]], [[калцит]] и [[арагонит]]. Възвишението условно разделя [[Санданско-Петричката котловина]] на две части Санданско на изток и Петричко поле на запад.
 
Името на възвишението идва от факта, че прилича на наметнат [[кожух (дреха)|кожух]]. През [[1962]] година част от местността Кожух с площ от 0,4 хектара е обявена за [[природна забележителност]].<ref>Справочник за публикуваните документи на върховните, централните и местни органи на държавната власт, на съда и прокуратуратаи др. в Държавен вестник (в. Известия на Държавния дъвет) за бившия Благоевградски (Струмишки, Петрички) окръг за периода 1912-1985, ДА-Благоевград, с. 110.</ref> През [[1971]] година защитената площ е увеличена на 94,2 хектара.
 
Климатът в местността е преходносредиземноморски, което способства за разпространението на преходносредиземноморска и средиземноморска тревна растителност и на някои топлолюбиви животински видове. Срещат се редките растителни видове многоцветен парвотризетум (Parvotrisetum myrianthum), обикновен дракункулус (Dracunculus vulgaris). По северните склонове на възвишението се намира единственото естествено находище на вебиев бадем (Amygdalus webbii) в България.<ref>{{cite book |title= Природа под закрила |last=Георгиев |first=Георги |authorlink= |coauthors= |year=2010 |publisher=ИК „Гея-Либрис“ |location=София |isbn=978-954-300-098-2 |pages=83 |url= |accessdate=}}</ref> Кожух е местообитание на различни видове [[змии]].<ref>Енциклопедия „Пирински край“, Том 1, Благоевград, 1995, стр. 444-445.</ref> Тук се среща считаната за рядък вид [[котешка змия]].<ref>[http://www.biodiversity.bg/files/File/Blagoevgrad-programa_natura2000.pdf Защитени територии в Благоевградска област]</ref>
Ред 26:
По южните склонове и подножие на възвишението Кожух се локализират останките от големия [[античност|античен]] град [[Хераклея Синтика]], съществувал в периода от [[4 век пр.н.е.|4 век пр.Хр.]] до [[6 век|6 век сл.Хр.]]<ref>[http://www.academia.edu/2130471/_._._._CIVITAS_HERACLEOTARUM._ Георги Митрев, Тодор Тараков, CIVITAS HERACLEOOTARUM - Новооткрит епиграфски паметник с името на античния град при Рупите, Петричко. Виж: сп. Археология, 2002, кн. 4,25-32.]</ref>
 
На 27 юли [[1955]] година на Кожух е [[Полет 402 на Ел Ал|свален израелски пътнически самолет]], нарушил въздушното пространство на [[България]]. При инцидента загиват всички 58 пътници – 51 пасажери и 7–членен екипаж. През [[1959]] година [[Международен наказателен съд|Международният съд в Хага]] отказва да заведе дело срещу България с мотива, че това не е в неговата юрисдикция. Едва през [[1964]] година българската страна изплаща на роднините на жертвите минимални обезщетения.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=153286 Израелски пътнически самолет свален у нас през 1955 г.], dariknews.bg</ref>
 
В някои популярни печатни издания и електронни сайтове възвишението Кожух се определя като [[планина]]. Това твърдение от [[геоморфология|геоморфоложка]] гледна точка е неправилно.