Комитопули: Разлика между версии

През [[970]] г. източната част на България, заедно със столицата Преслав, е завладяна от войските на киевския [[княз]] [[Светослав I]] изпратен там от Византия със задачата, да окупира страната и да я предаде след това на Източната Римска империя, срещу съответните политически облаги. Българският цар [[Борис II]] прави опит да се споразумее със Светослав, което предизвиква недоволството на ромеите. През [[971]] г. император [[Йоан I Цимисхи]] изпраща войски и прогонва Светослав на север от [[Дунав]], като пленява цар Борис II. Относително независими остават само западните български области, незасегнати от руското нашествие и последвалата византийска анексия. Там като независими български владетели се установили синовете на комит Никола – братята [[Давид (комитопул)|Давид]], [[Мойсей (комитопул)|Мойсей]], [[Арон (комитопул)|Арон]] и [[Самуил]]. Родът на комитопулите вероятно принадлежал към представителите на българското [[боляри|болярство]]. Редица сръбски автори смятат, че родът им има частично<ref>Исторически преглед, Том 55, Българско историческо дружество, Институт за история (Българска академия на науките), 1999, стр. 192.</ref> или изцяло арменски произход.<ref>История на българите: В 8 тома. От древността до края на XVI век, Том 1 от История на българите, Емил Ангелов Александров, Редактор Георги Бакалов, Издател Знание, 2003, ISBN 9545282894, стр. 286.</ref>

След [[971]] г., когато император [[Йоан Цимисхи]] завладял Източна България, владенията на комитопутлите започнали да привличат онези български боляри, които желаели да продължи борбата срещу [[Византия]]. При комитопулите се установил и Преславският патриарх [[Дамян (български патриарх)|Дамян]], който по този начин показал, че независимите български земи са продължение на държавната и църковна традиция на Преславска България. Опрени на тази традиция и на многобройния слой все още лично свободни селяни в планинските области на тогавашната Западна и и в частност Югозападна България, четиримата комитопули започнали борба срещу [[Византия]].

До [[976]] г. комитопулите укрепвали своята власт в областта от [[Видин]] до [[Тесалия]], установявайки дипломатически връзки на българската държава с германския император [[Отон I]] и подготвяйки голямо [[нападение]] срещу Византия. Благоприятният момент за това настъпил в годината на смъртта на император [[Йоан Цимисхи]] ([[976]] г.). Неговият приемник император [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]] се изправил пред сериозни вътрешни препятствия и нямал сили да спре започналото българско настъпление. Чрез бързи военни действия българите постигнали освобождаване на Северна България от византийска власт, но [[Тракия]] останала под властта на Източната Римска империя. Войските на Мойсей и Давид напредвали на юг към [[Тесалия]] и на югоизток към [[Сяр]]. В хода на военните операции двамата по-възрастни комитопули намерили своята гибел. Арон от своя страна се поддал на интригите на византийската дипломация и се опитал с византийска помощ да стане едноличен владетел на българските земи. Заговорът му бил разкрит от брат му Самуил. Според нравите на времето Арон и целият му род били наказани със смърт в областта [[Разметаница (област)|Разметаница]] (около гр. [[Дупница]]). Пощаден бил само Ароновият син, бъдещият български цар [[Иван Владислав]]. Тези събития са предпоставка за бъдещото еднолично управление на Самуил. През 997 г., след смъртта на цар [[Роман (цар)|Роман]] и отмирането на [[Крумова династия|Крумовата династия]], Самуил е провъзгласен за цар, с което се поставя началото на краткото управление на владетелите от династията на комитопулите, управлявала до 1018 г.