Кондороби: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на уикивръзки към дати |
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на уикивръзки към години |
||
Ред 32:
== История ==
=== В Османската империя ===
В 15 век в ''Кладорум, Костурско'' са отбелязани поименно 59 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.] Данните могат да са и за село [[Кладороби]], Леринско.</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в
Според сведение на ръководителите на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] в Костурско, включващо [[Васил Чекаларов]], [[Лазар Поптрайков]], [[Пандо Кляшев]], [[Манол Розов]] и [[Михаил Розов]], изпратено до всички чуждестранни консулства в [[Битоля]] на 30 август
В началото на 20 век цялото население на Кондороби е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]], но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1993, стр. 125.]</ref> Същата година турските власти не допускат учителя Д. Петров от Шестеово да отвори българско училище в селото<ref>Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.</ref> По данни на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в
Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Кондороби преди Балканската война има 60 български къщи.<ref>Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 7.</ref>
Ред 54:
=== Преброявания ===
*
*
*
*
*
*
*
*
*
==Редовни събития==
Традиционен празник на селото е [[Сотировден]]. В миналото в местността Лековитата вода се е провеждал панаир.<ref>Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 17.</ref>
|