Кратово: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на уикивръзки към години |
||
Ред 24:
| карта3-текст = Кратово
}}
'''Кра̀тово''' ({{lang-mk|Кратово}}) е [[град]] в североизточната част на [[Република Македония]]. Според преброяването на населението през
== География ==
Ред 43:
През ХІV-ХV век Кратово е значителен рударски център. През ХVІ век градът и селата в нахия Кратово са султански [[хас]]. През 1519 година жителите на града са около 5800, а през 1570 - около 2100.<ref>Матанов, Христо. Възникване и облик на Кюстендилския санджак през XV-XVI век, София 2000, с. 118, 136, 151.</ref> В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от [[вилает]]а Кратова от 1618 – 1619 година са отбелязани 62 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства) в Кратовската махала Радич и 62 – в махалата Гюрко.<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 253.</ref>
През 1689 година Кратово е напуснат и рудниците са затворени до 1805 година. Според пътешественика [[Ами Буе]] градът достигнал до 56 000 жители през
В XIX век Кратово е българо-турски град, център на кааза на [[Османска империя|Османската империя]]. В 1825 година е създадена [[Кратовска българска община|българска община]] в града.<ref name="Лельова 18">{{cite book |title= Българските градски общини в Македония 1878 - 1903 |last=Лельова |first=Росица |authorlink= |coauthors= |year=2016 |publisher=ИК „Гутенберг“ |location= |isbn=978-619-176-089-3 |pages=18 |url= |accessdate=}}</ref> Църквата „[[Свети Йоан Кръстител (Кратово)|Свети Йоан Кръстител]]“ е от 1836 година. В 1858 година Стефан Веркович пише за Кратово:
Ред 49:
„{{цитат|Кратово е малък град на 16 часа от Кюстендил и на 10 часа от Щип, сред Злетовските планини; в града има 700 къщи (около 3000 души): 240 къщи православни, 460 мюсюлмански; жителите всички са от Българското племе.<ref>{{Цитат периодика| last =Верковичъ | first =Стефанъ И | authorlink = | coauthors = | year = 1858 | month = | title = Новыя Славянскія находки въ Македоніи | journal = Извѣстія Императорской Академіи Наукъ по отдѣленію русскаго языка и словесности | volume = Томъ шестой| issue = | pages =387 |location=Санктпетербургъ |publisher=Въ Типографіи Императорской Академіи Наукъ | doi = | id = | url =https://books.google.bg/books?id=qX1FAAAAcAAJ&dq=%D0%92%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87%D0%B0&pg=PA270#v=onepage&q&f=false | format = | accessdate = }}</ref>}}“
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година градът има 1 900 жители [[българи]] [[християни]], 2 500 [[турци]] и
[[File:Kratovo Star grad.jpg|мини|250п|Кратово]]
В 1894 – 1896 г., Гоце Делчев, който е български учител в Щип, поставя основите на революционен комитет на ВМОРО в Кратово. Първи ръководители стават учителите [[Йосиф Даскалов]] и [[Григор Манасиев]] и игуменът на Лесновския манастир [[Козма Лесновски]].<ref name="Абазов 15">{{cite book |title= Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност |last=Абазов |first=Славчо Славчов |year=2011 |publisher=Ауто прес |isbn=978-954-92630-2-2 |pages=15 |url=http://www.strumski.com/books/Войводата%20Славчо%20Абазов%201883–1928.pdf }}</ref>
Според секретен доклад на българското консулство в Скопие, 24 от 340 немюсюлмански къщи в селото на 1 януари 1892 година признават Цариградската патриаршия.<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 296.</ref> Според патриаршеския митрополит [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиан]] в 1902 година в Кратово има 53 сръбски патриаршистки къщи.<ref>[[c:File:Izvestaj_od_skopskiot_mitropolit_za_brojot_na_kuci,_1902.pdf|Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство]], 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през
В средата на XIX век български учители в Кратово са даскал Стефчо, поп Иван, даскал Димитри, баща на [[Йосиф Даскалов]], даскал Атанас Беровски и даскал Теодосий Лаклак от [[Крива паланка]]<ref>Каранов, Ефрем. Спомени, Издателство на Отечествения фронт, София, 1979, стр.10 – 11.</ref>. През учебната 1900/1901 година главен учител в Кратово е [[Владимир Карамфилов]] от [[Прилеп (град)|Прилеп]], който заедно с брата на [[Павел Шатев]] [[Иван Шатев]] е сред ръководителите на Кратовския околийски революционен комитет. В прогимназията учители са [[Тодор Александров]] от [[Ново село (Община Щип)|Ново село]] и [[Траян Китанов]] от [[Гостивар]].<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/ps/ps_8.html Шатев, Павел. „В Македония под робство“, Издателство на ОФ, София, 1983, стр.156.]</ref> Председател на революционния комитет е учителят [[Стоил Антов]], касиер е Иван Шатев, а войвода на местната чета [[Васил Лесев]]. Заклети членове на организацията са Тасе Наумов и Стоймир Грозданов от Кратово.<ref name="Абазов 22">{{cite book |title= Войводата Славчо Абазов 1883 – 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност |last=Абазов |first=Славчо Славчов |year=2011 |publisher=Ауто прес |isbn=978-954-92630-2-2 |pages=22 |url=http://www.strumski.com/books/Войводата%20Славчо%20Абазов%201883–1928.pdf }}</ref>
| |||