Крива паланка: Разлика между версии

В началото на 20 век Крива паланка е смесено българо-турско градче в Османската империя. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] г. паланката е населявана от 1 500 жители българи [[християнство|християни]], 2 500 [[турци]], 20 власи и 320 [[цигани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_31.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 224.]</ref>

Според патриаршеския митрополит [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиан]] в 1902 година в селото има само 3 сръбски патриаршистки къщи.<ref>[[c:File:Izvestaj_od_skopskiot_mitropolit_za_brojot_na_kuci,_1902.pdf|Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство]], 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.</ref> В началото на 20 век християнското население на Крива паланка е изцяло под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през [[1905]] година в Паланка има 1 364 българи екзархисти и функционират българско основно и прогимназиално училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905. рр. 142 – 143.</ref> Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 2 къщи в града до 1903 година признават Цариградската патриаршия<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 297.</ref>.