Кромидово: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: поправена връзка към „Два санджака отъ Источна Македония“
м Бот: премахване на уикивръзки към години
Ред 14:
 
== История ==
Селото се споменава за първи път в [[Османска империя|османски]] данъчен регистър от края на 15 век под името ''Кромид'' с 40 [[християни|християнски]] и 9 [[мюсюлмани|мюсюлмански]] домакинства. С името ''Кромидова'' и ''Куромидова'' се споменава в подобни докуметнти от [[1611]]-[[1617]] и [[1623]]-[[1625]] с 11 и съответно с 10 християнски семейства.<ref>Енциклопедия „Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 475.</ref><ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 228, 300.</ref>
 
Църквата „[[Свети Георги (Кромидово)|Свети Георги]]“ е построена в 1860 година.<ref name="ЕПК">{{cite book |title= Енциклопедия Пирински край |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1995 |publisher= Редакция „Енциклопедия“ |location= Благоевград |isbn= 954-90006-1-3|pages=475|url= |accessdate=}}</ref>
Ред 24:
{{цитат|Кромидово, на север от [[Валовища|Демир Хисар]] 7 часа. Разположено при двата бряга на [[Мелнишка река|Мелничката река]]. Почвата твърде плодородна. Има и много градини със зеленчук, който се разпродава в Мелник. Гръцка църква. 20 къщи турски, 30 български.<ref>[https://www.strumski.com/books/Georgi_Strezov_za_Iztochna_Makedonia.pdf Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 856.]</ref>}}
 
Според статистиката на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година християнското население на Кромидово (''Kromidovo'') се състои от 112 [[българи]] екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 192-193.</ref>
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] един човек от Кромидово е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 855.</ref> През [[1913]] година по време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] селото е завзето и опожарено от гръцката армия.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/karnegi/prilozhenie_C.htm Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, стр. 298.]</ref>
 
== Личности ==