Разлика между версии на „Кулакия“

12 байта изтрити ,  преди 1 година
м
Бот: премахване на уикивръзки към години
м (Бот: премахване на уикивръзки към години)
}}
 
'''Кулакия''' или '''Халастра''' ({{lang-el|Χαλάστρα}}, ''Халастра'', по-старо ''Κουλακιά'', ''Кулакия'', ''Κουλιακιὰ'', ''Кулякия'' или ''Κωλακία'', ''Колакия'') е [[град]] в Република [[Гърция]], част от дем [[Делта (дем)|Делта]] в област [[Централна Македония]] със 7&nbsp;298 жители ([[2001]]). Кулакия е център на архиерейското наместничество Камбания на [[Берска, Негушка и Камбанийска епархия|Берската, Негушка и Камбанийска епархия]].<ref>[http://www.imverias.gr/content/view/43/51/ Ιερά Μητρόπολη Βεροίας, Ναούσης και Καμπανίας. Ενορίες]</ref>
 
== География ==
Според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в Кулакия живеят 1&nbsp;720 гърци<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_01.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 141.]</ref>, като селото се състои от българско [[гъркомани|погърчено]] мнозинство и една стара гръцка колония.<ref>[http://knwww.promacedonia.org/vk/vk_1_b5.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 76.]</ref> Според професор [[Йордан Иванов]] в една от махалите му в началото на 20 век селяните все още са двуезични – говорят и гръцки и български.<ref>Иванов, Йордан. „Българите в Македония“, С., 1917, стр.302.</ref> Тази информация се потвърждава и от [[Андре Мазон]], който определя една четвърт от населението на Кулакия преди Балканските войни (1912 – 1913) като съставена от българи-патриаршисти, които са двуезични.<ref>Mazon, Andre et Andre Vaillant. L'evangeliaire de Kulakia un parler slave du Bas-Vardar, Paris 1938, p. 4-5</ref> [[Рафаел Жакмен]] в изследването си на историята на народния костюм от 1863 – 1869 година публикува илюстрация на „българка от Колакия“ (''Bulgare de Collakia'') в народна носия.<ref>Jacquemin, Raphäel. Iconographie générale et méthodique du costume du IVe au XIXe siècle (315-1815), L'Auteur, Paris, 1863 – 1869.</ref>
 
Цялото селище е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в ''Колакия'' (Kolakia) има 400 жители българи патриаршисти гъркомани и 1&nbsp;450 гърци, като в селото работят две гръцки училища.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 218-219.</ref>
 
Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година ''Кулакия'' (Κουλακιά) е ''елиногласно'' и ''славяногласно'' селище, седалище на Кулакийската епископия с 2849 жители, от които 2674 с гръцко съзнание и 175 с българско. В селото работят петокласно мъжко гръцко училище и четирикласно женско и детска градина с 279 ученици и 4 учители.<ref name="Μακεδονικά 136 - 137">{{Цитат периодика| last = Παπαδόπουλος | first = Στ. Ι | authorlink = | coauthors = | year = 1975 | month = | title = Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) | journal = [[Македоника|Μακεδονικά]] | volume = XV | issue = 8 | pages = 136 - 137 | publisher = Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών| location = Θεσσαλονίκη | url = http://media.ems.gr/ekdoseis/makedonika/makedonika_15/ekd_pemk_15_Papadopoulos.pdf | format = | accessdate = }}</ref>
{{цитат|От другата страна на [[Вардар]] само селото Колакия е гръцко. [[Коняри (дем Делта)|Валмаса]] (Валмадес) е, напротив, българско ([[Спиридон Гопчевич|Гопчевич]] го дава гръцко), също и [[Юнчии|Йонджида]], която Гопчевич съвсем е забравил.<ref>Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.</ref>}}
 
След [[1918]] година в Кулакия се заселват гръцки преселници от [[Кавказ]], [[Тракия]] и [[Мала Азия]].
 
== Личности ==
110 944

редакции