Кучевище: Разлика между версии

Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] г. Кучевища е село, населявано от 1 200 жители [[българи]] [[християнство|християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_26.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 206.]</ref>

Цялото християнско население на селото е [[сърбомани|сърбоманско]] под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. Според патриаршеския митрополит [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиан]] в 1902 година в селото има 200 сръбски патриаршистки къщи.<ref>[[c:File:Izvestaj_od_skopskiot_mitropolit_za_brojot_na_kuci,_1902.pdf|Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство]], 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.</ref> Според секретен доклад на българското консулство в Скопие селото е населено със сръбски бежанци в периода 1689-1739 година<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 296.</ref>. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Кучевища има 1 440 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира сръбско училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macedoine et sa Population Chretienne, Paris, 1905, рp. 114-115.</ref>