Дончо Лазаров е роден в село [[Ваташа]], Тиквешко. Завършва [[Скопско българско педагогическо училище|българското педагогическо училище]] в [[Скопие]], след което е учител в родния си край. През лятото на [[1903]] година участва в организирането на нелегална работилница в училището във Ваташа за изработване на облекло за четите на ВМОРО. През септември същата година участва в нападението на [[чифлик]]а на Азис ага край село [[Моклище]].<ref>Поп Антов, Христо. Спомени, Скопје 2006, с. 340</ref>
През ноември [[1904]] година Лазаров напуска учителстването си в село [[Ресава (Община Кавадарци)|Ресава]] и заедно с [[Йованче Попантов]] и [[Михаил Шкартов]] става четник в четата на [[Добри Даскалов]]. В края на [[1905]] година е назначен за районен войвода в [[Тиквеш]] и остава на този пост с малки прекъсвания до [[Хуриет]]а през [[1908]] година. След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] се отдава на политическа дейност. През [[1909]] – [[1910]] година Дончо Лазаров е един от основателите и активистите на [[Народна федеративна партия|Народно федеративната партия]] (българска секция).
През юни [[1913]] година Дончо Лазаров е един от ръководителите на [[Тиквешко въстание|Тиквешкото въстание]], а след потушаването му продължава борбата против [[Сърбия|сръбските]] власти като войвода в Кратовско.<ref>[http://www.macedonia-science.org/page.php?89 Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 133.]</ref>
След [[1920]] година се заселва в [[Петрич]] и работи на някои административни длъжности. През [[1921]] година за кратко време е кмет на града. През октомври [[1925]] година по време на т. нар. [[Петрички инцидент]] участва в защитата на Петрич от [[Гърция (кралство)|гръцкото]] нашествие. Към [[1930]] година е председател на Македонското благотворително братство „Христо Матов“ в града.<ref>Албумъ-алманахъ "Македония". София, 1931, стр. 868.</ref>
