Лева река (община Ресен): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Замяна на ш. Бел1 с references
м Бот: премахване на уикивръзки към години
Ред 30:
==История==
[[Файл:Leoreka village, Resensko.jpg|ляво|мини|250п|Село Лева река.]]
В 19 век Лева река е село в Битолска кааза, Нахия Горна Преспа на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], ''Леорина'' (Léorina) е посочено като село с 44 домакинства и 130 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.86-87.</ref>
 
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] г. ''Леор{{Уникод|&#x463;}}ка'' или ''Л{{Уникод|&#x463;}}ва Р{{Уникод|&#x463;}}ка'' има 285 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_36.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.241.]</ref>
 
В началото на [[20 век]] българското население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през [[1905]] година в ''Лио река'' има 280 българи екзархисти и функционира българско училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.168-169.</ref> Построена е и българска църква<ref>Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр.41.</ref>.
 
По време на [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] селото е нападнато два пъти, опожарено и ограбено от турски аскер и башибозук. Убити са Тасе Йосифов, Цветко Грозданов, Ефтим Темелков, Наум Ристев, Ефтим Стефов, Георги Гяветчанин, Коте Цветанов и Коле Тасев, а няколко жени от селото са изнасилени<ref>Илюстрация Илинден, 1943, бр.142, стр.16</ref>.