Уикипедия

Марко Лерински: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Бот: премахване на уикивръзки към дати
м Бот: премахване на уикивръзки към години
Ред 12:
== Биография ==
[[Файл:Cheta SMAC Stoyo Kostov.JPG|ляво|мини|250п|Четата на [[Стойо Костов]] в [[Рила]] през 1895 г., в която е и Марко Лерински.]]
Георги Иванов е роден на 20 юни [[1862]] година в [[Котел]]. През [[1883]] година постъпва на военна служба в Княжество България. Взима участие в [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] и за проявена храброст е удостоен с медал и повишен в чин. Другарите му прибавят прозвището Геройски.
 
През [[1895]] напуска армията, влиза и взима участие в [[Четническа акция на Македонския комитет|четническата акция]] на [[Върховен македоно-одрински комитет|Македонския комитет]] от 1895 година в четата на [[Стойо Костов]], която опожарява [[Доспат]]. След неуспеха на акцията се връща в армията като подофицер.
 
[[File:Alexandrov's monument in Kyustendil back.jpg|мини|250п|Паметникът [[Паметник на Тодор Александров (Кюстендил)|„Паднали за свободата на Македония“]] в Кюстендил с името на Марко Лерински (шести в първата колона).]]
През [[1900]] се свързва с [[Гоце Делчев]] и [[Гьорче Петров]], които го привличат към ВМОРО и го изпращат като войвода в [[Лерин (ном)|Леринско]], където взима псевдонима Марко. По същото време в [[Македония (област)|Македония]] влизат и [[Христо Чернопеев]], [[Атанас Бабата]], [[Михаил Апостолов - Попето]]. Благодарение на военната подготовка на Марко войвода и на организационните му способности четата му се превръща в школа за подготовка на четници и войводи за цялата революционна организация.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/obm1/3_1.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, I, София, 1993, стр.99.]</ref> Марко превръща Леринско в
 
{{цитат|...един район образцов във всяко отношение. Работници ентусиазирани, организации стегнати, чета дисциплинирана и в пълната смисъл на думата агитационно-организаторска. Всичко това бе дело на котленеца Марко...<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/obm1/4_1.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, I, София, 1993, стр.133.]</ref>}}
Ред 23:
[[Георги Попхристов]] пише в спомените си за Марко Лерински през 1900 година: {{Цитат|Марко Лерински остана с четата през зимата в Костурско и Леринско. В тези околии, особено в последната, имаше по-добри условия и Марко намери там по-добър прием и се задържа дълго време. Той там работи предано до края на живота си и остави скъпи и незабравими спомени между населението<ref>Спомени на Георги Попхристов [http://promacedonia.org/gph/gph_06.html]</ref>.}}
 
Марко Лерински е първият, който предлага да се вдигне всеобщо въстание в Македония и Одринско.<ref>[http://www.vmro.org/modules.php?name=Content&pa=showpage&pid=33 Лозанчев, Атанас. „Защо бях за въстание“]</ref> Войводата действа в [[Костурско]], [[Воден]]ско, Леринско и [[Битоля|Битолско]] с Гоце Делчев, [[Пандо Кляшев]], [[Васил Чекаларов]] и [[Лазар Поптрайков]] до началото на [[1902]] година.
 
[[Христо Силянов]] пише:
Ред 30:
 
[[File:Kotel plocha.jpg|мини|Възпоменателна плоча в Котел.]]
След предателство на местни [[гъркомани]] Марко войвода загива в бой с турски войски в леринското село [[Пътеле]] (днес Агиос Пантелеймонас, Гърция) на 13 юни [[1902]] година.<ref>Енциклопедия „България“, том 4, Издателство на Българската академия на науките, София 1984, стр. 74.</ref> Погребан в черквата в [[Суровичево]], Леринско. На мястото на Марко са поставени войводите подпоручик [[Георги Папанчев]] и [[Дине Клюсов]].
 
Вестник „[[Революционен лист (1904 - 1906)|Революционен лист]]“, орган на ВМОРО, пише във възпоменанието за Марко Лерински:
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Марко_Лерински“.