Ловчища: Разлика между версии

Според [[Васил Кънчов]] ''Ловчища'' има 80 къщи и най-хубавата джамия в Чеча<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_19.html Васил Кънчов. „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско“, Избрани произведения. Том I. Издателство “Наука и изкуство”, София 1970, стр.268]</ref>, като към [[1900]] година населението му се състои от 390 жители [[българи]] [[мохамедани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_21.htm Васил Кънчов. "Македония. Етнография и статистика". София, 1900, стр.196]</ref>

След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в [[1913]] година Ловчища попада в [[Гърция]]. Според гръцката статистика, през 1913 година в Ловчища ('' Λόφτσιστα'') живеят 513 души.<ref>{{cite web

|archiveurl=http://archive.is/YKrE|archivedate=2012-07-31}}</ref> В 20-те години жителите на Ловчища се изселват и на тяхно място са заселени гърци бежанци от Турция. В [[1928]] година в селото има 36 бежански семейства с 93 жители.<ref>[http://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928]</ref> В [[1927]] година селото е прекръстено на Каликарпон.<ref>[http://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971]</ref>