Македонски научен институт: Разлика между версии

'''Македонският научен институт''' е [[България|българска]] научна организация, създадена през [[1923]] г., която има за цел изучаването на географската област [[Македония (област)|Македония]] и предимно на [[българи|българското]] население в нея.

МНИ поддържа връзки с редица национални научни институти и славистични и балканистични центрове в Европа и по света. Членовете на Института участват активно с доклади по важни теми в международни научни форуми и срещи. В периода [[1924]] – [[1941]] година те изнасят повече от 300 лекции, доклади и беседи пред учени, политици, дипломати, журналисти и студенти във [[Виена]], [[Берлин]], [[Лайпциг]], [[Париж]], [[Лондон]], [[Рим]], [[Милано]], [[Варшава]], [[Будапеща]], [[Чикаго]], [[Детройт]] и прочее в защита на историята на българите в Македония.

В периода [[1941]] – [[1944]] г. МНИ разширява своята дейност и в освободените части от Македония. Членовете на Института участват в провеждането на научни събрания и в чествания на исторически годишнини в [[Скопие]], [[Битоля]], [[Охрид]], [[Щип]] и други. Те подпомагат възраждането на българското училищно дело и създаването на културни и научни институции, като [[Скопска народна библиотека|Народната библиотека]] и [[Скопски университет|Университета]] в Скопие [[1942]] – [[1943]] г.

Политическите промени в България след [[Деветосептемврийски преврат|преврата от 9 септември]] [[1944]] година се отразяват неблагоприятно върху дейността на Македонския институт. Ръководството на Института начело с професор [[Никола Стоянов]] е отстранено и със заповед Н.16 от 17.1.1945 година на МВР на България назначава ново ръководство, начело с дотогавашния подпредседател на Изпълнителния съвет професор [[Димитър Силяновски]], който обаче през ноември същата година подава оставка поради засиления натиск от [[Белград]] за пропагандиране на македонизма. Новото ръководство се състои от политически лица, начело с [[Георги Кулишев]]. По настояване на Белград и [[Скопие]] [[БКП|БРП(к)]] като управляваща партия нарежда през юни [[1947]] година МНИ да се самоликвидира. Книжовното, документалното и етнографското наследство, а също и костите на големия български революционер и апостол [[Гоце Делчев]] са предадени на Скопие. Другите членове на института в това време са [[Димитър Влахов]], [[Павел Шатев]], [[Христо Калайджиев]], [[Александра Хаджидимова]], [[Владимир Поптомов]], [[Георги Кулишев]], [[Димитър Томчев]], [[Георги Абаджиев (писател)|Георги Абаджиев]], [[Петър Тошков]] и [[Стефан Нанов]]<ref>Гребенаров, Александър, Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006 г., стр. 399</ref>.

С развитието на демократичните процеси в България в началото на 90-те години се създават условия за възстановяване на МНИ. Това става на 3 май [[1990]] година по инициатива на 42-ма учени, публицисти и общественици. Възстановеният МНИ възприема целите и научните традиции на създадения през [[1923]] година Институт. През този нов период МНИ обединява над 80 специалисти от различни области – историци, езиковеди, етнографи, фолклористи, юристи и други. За чуждестранни членове са приети професор [[Ото Кронщайнер]] от [[Австрия]], професор [[Тадеуш Шимански]] и професор [[Антони Гиза]] от Полша, професор [[Хайнрих Щамлер]] от [[Съединени американски щати|САЩ]] и други.

МНИ създава свои структури в провинцията. През [[1993]] г. в [[Благоевград]] е основан ''Научно-информационен център'', а от [[1998]] г. ''научно-информационни групи'' се създават в градовете [[Гоце Делчев]], [[Разлог]], [[Сандански]], [[Петрич]], [[Кюстендил]], [[Дупница]] и [[Варна]]. Всички те изпълняват и популяризират програмите на Института.

Възстановена е и поредицата ''Македонска библиотека'', от която общо до [[2006]] г. са издадени 58 документални сборника, монографии и научно-популярни брошури. Между тях са:

Важно направление в дейността на МНИ е организирането на научни прояви с българско и международно участие. Научните форуми са посветени на юбилейни дати на големи събития и видни личности, свързани с историята на македонските българи и с общонационалната история. Такива са годишнините от създаването на [[ВМОРО]], [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]], [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]], [[Тиквешко въстание|Тиквешкото]] и [[Охридско-Дебърско въстание|Охридско-Дебърското въстание]], [[Балканска война|Балканската война]], юбилейни годишнини от рождението на [[Васил Левски]], на [[Дамян Груев]], [[Гоце Делчев]], [[Тодор Александров]], [[Иван Михайлов (ВМРО)|Иван Михайлов]] и други. На международни научни форуми участват членове на МНИ: Световния конгрес на историците в [[Монреал]], [[Канада]] през [[1995]] г., конференцията в [[Скопие]] през [[1996]] година, в [[Австрия]] през [[1997]] година, Конференцията на [[ОССЕ]] във [[Варшава]] през [[1998]] г., Славистичния конгрес в [[Прага]] през [[1998]] година.

* [[1923]] – [[1927]] професор [[Иван Георгов]], философ от [[Велес]]

* [[1928]] – [[1937]] професор [[Любомир Милетич]], филолог от [[Щип]]

* [[1938]] – [[1945]] професор [[Никола Стоянов]], икономист и астроном от [[Дойран]]

* [[1945]] – професор [[Димитър Силяновски]], юрист от [[Крушево (град)|Крушево]]

* [[1945]] – [[1947]] [[Георги Кулишев]], юрист и политик от [[Дойран]]

* [[1990]] – [[1997]] професор [[Петър Шапкарев]], икономист от [[Охрид]]ския род Шапкареви

* [[1997]] – [[2008]] професор [[Димитър Гоцев]], историк от село [[Панчарево (община Пехчево)|Панчарево]], [[Пехчево (община)|Пехчевско]]

* [[2008]] – [[2014]] професор [[Трендафил Митев]], историк от [[София]]

* [[2014]] – доцент [[Александър Гребенаров]], историк от [[Кърджали]]