Уикипедия

Микрево: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м Бот: премахване на уикивръзки към години
Ред 19:
В югозападния край на селото и югозападно от него в местността Връчвите има останки от късноантично селище и некропол. Северозападно от селото са останките от късноантичната крепост [[Горно Градище (Микрево)|Горно Градище]]<ref name="ЕПК">{{cite book |title= Енциклопедия Пирински край, том 1 |year=1995 |publisher= Редакция „Енциклопедия“ |location= Благоевград |isbn= 954-90006-1-3|pages=572 }}</ref> В нея в 1996 година е разкрита [[Микревска базилика|Микревската базилика]] (Долно Градище)<ref name="Свети места">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://svetimesta.com/Раннохристиянски-църкви/Базилика в местността -Градището - с. Микрево | заглавие= Базилика в м. Долно Градище - с. Микрево |достъп_дата =2017-01-28 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Свети места |език= |цитат= }}</ref>.
 
През XIX век Микрево е малко село, числящо се първоначално към [[Мелник|Мелнишката]] [[каза]], а след [[1878]] година към [[Петрич]]ката каза на [[Сяр|Серския]] [[санджак (административна единица)|санджак]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] година, Микрово (''Mikrovo'') е посочено като село с 16 домакинства и 12 жители [[мюсюлмани]] и 20 жители българи<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 142-143</ref>.
 
Съгласно известната статистика на [[Васил Кънчов]] към [[1900]] година в ''Микрово'' живеят 112 души българи [[християни]]<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_17.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, с. 188]</ref>.
 
През [[1913]] година по време на [[Междусъюзническата война]] селото е завзето и опожарено от гръцката армия<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/karnegi/prilozhenie_C.htm Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298]</ref>.
 
Над селото има така нареченити бункери останали от Втората световна война. Има тунели, които водят до съседните села Струмяни и Каменица, където хората са се криели от атаките. Дори тунелът към Струмяни минава под р. Струма. След края на войната тунелите били зазидани.
 
Микрево нараства след миграцията на жителите на село [[Решково|Горно Решково]] и голяма част от жителите на Село Палат. След присъединяването на областта към България в [[1912]] година, хората от планината слизат долу в полето, където почвата е по-плодородна и има възможност за отглеждане на повече селскостопански култури. След това започват да мигрират и хора от други села в [[Малешевска планина|Малешевията]] и така селото добива сегашния си вид.
 
== Редовни събития ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Микрево“.