Мърнявчевичи: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на уикивръзки към години |
||
Ред 1:
[[File:Mrnjavcevic - Illyrian Coat of arms.png|мини|дясно|200п|Гербът на Мърнявчевичи]]
'''Мърнявчеви''' или '''Мърнявчевичи''' е [[средновековие|средновековна]] сръбска владетелска [[династия]], наследила [[крал]]ската [[титла]] на [[Неманичи]]те, получена през
След смъртта на [[цар]] [[Стефан Душан]], основателят на династията и фаворит на царица [[Елена Българска|Елена]] [[Вълкашин Мърнявчевич]] придобива първостепенно значение сред [[властел]]ите, като през
[[Произход]]ът на фамилията е спорен поради трактовката на [[Мавро Орбини]] в ''„[[Царството на славяните]]“'', според която Мърнявчеви са потомци на властела Мърнява от [[Ливно]], който се подвизавал край [[Неретва]] (историческа [[Херцеговина]]). Това съобщение на Орбини са подлага на сериозна критика от [[историк|историци]]те, предвид деянията на Мърнявчеви, като повечето изследователи са на мнение, че ''Мърнявчеви са местна българска фамилия'' издигнала се във властта благодарение на подкрепата на царица Елена и сина ѝ Стефан Урош. Твърдението на Мавро Орбини за сръбския произход на фамилията е умишлена неточност и е продиктувано от желанието му да предизвика херцеговинци за борба против османската власт.<ref> Църнушанов, Коста. Сръбски и хърватски свидетелства за българската народност в Македония, стр. 35 – 38. ДП „Никола Калпъкчиев“, Благоевград.</ref> За местния български произход на Мърнявчевичи свидетелстват редица летописци и хронисти от по-старо време, такива като [[Константин Михайлович]], [[Иван Музаки]], [[Сфранцес]], [[Теодор Кантакузин]], [[Йосиф бен Йошуа]], [[Филип Лоренц]] и други.<ref>{{cite book |last= Църнушанов |first= Коста |authorlink= Коста Църнушанов |title= Сръбски и хърватски свидетелства за българската народност в Македония, стр. 35 – 38 |publisher= ДП „Никола Калпъкчиев“, Благоевград}}</ref> Голям брой по-късни изследователи, сред които [[Адам Кърчевич]], [[Василе Петрович]], [[Иларион Руварац]], [[Владимир Чорович]], също поддържат становището за българския им произход. <ref>{{cite book |last= Църнушанов |first= Коста |authorlink= Коста Църнушанов |title= Сръбски и хърватски свидетелства за българската народност в Македония, стр. 35 – 38 |publisher= ДП „Никола Калпъкчиев“, Благоевград}}</ref>
| |||