Небрегово: Разлика между версии

В 19 век Небрегово е село в [[Прилеп (град)|Прилепска]] каза на [[Османска империя|Османската империя]]. Църквата „[[Свети Никола (Небрегово)|Свети Никола]]“ е от 1882 година.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.oldprilep.com/prilepska-crkovna-opstina/%D1%86%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%E2%80%9E%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8-%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%BE-%D0%BD%D0%B5%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE.html | заглавие =Црква „Свети Никола“, село Небрегово | достъп_дата = 9 март 2014 г | издател = Old Prilep }}</ref> "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] Небрегово (Nebregovo) е посочено като село с 40 домакинства, със 166 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 78-79.</ref>

Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] г. Небр{{Уникод|&#x463;}}гово е населявано от 522 жители [[българи]] [[християнство|християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_37.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.246]</ref>

В началото на 20 век цялото население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в ''Небрягово'' има 280 българи екзархисти и функционира българско училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.150-151.</ref>