Уикипедия

Никифор II Фока: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Бот: премахване на уикивръзки към дати
м Бот: премахване на уикивръзки към години
Ред 22:
}}
 
'''Никифор II Фока''' ([[гръцки език|гръцки]] Νικηφόρος Β΄ Φωκάς) ([[912]]-[[969]]) е [[византийски император]] в периода [[963]]-[[969]]. Той е един от най-успешните военачалници, управлявали империята.
 
Никифор II е родом от [[Кападокия]] и произлиза от знатния малоазийски род '''''[[Фока (византийска фамилия)|Фока]]''''', свързан с едрата военно-земевладелска аристокрация от [[Мала Азия]]. Неговите роднини имат гръцки и арменски корени и са изтъкнати пълководци по времето на [[Македонска династия|Македонската династия]]. Дядо му е [[Никифор Фока]], стратег на западните теми през управлението на [[Василий I Македонец]]. Единият от синовете му е [[Лъв Фока]] (чичото на бъдещият император Никифор II), който през 917 г. търпи голямото поражение срещу българският цар [[Симеон I]] в [[Битка при Ахелой|Битката при Ахелой]]. Баща на император Никифор II е друг известен генерал, [[Варда Фока Стари]]. Братя на императора са [[Лъв Фока Млади]] и [[Константин Фока]].
Ред 35:
 
== Управление ==
Никифор Фока ограничава опита на църквата да се превърне в най-едрия земевладелец, като дава повече привилегии на едрата военно-поземлена аристокрация (т.нар. „динати“) с цел да се подсигури имперската военна отбрана. По линия на същата политика Никифор Фока облага църковната поземлена собственост с високи данъци, а през [[964]] година забранява основаването на нови манастири с цел ограничаване на църковния поземлен фонд. Поради това той става много непопулярен сред духовенството.
 
Никифор II Фока извършва и военна реформа, с която увеличава ролята на тежката конница от рицарски тип ([[катафракт]]и) в основна ударна сила на войската.
Ред 45:
В Южна Италия и Сицилия са проведени успешни експедиции срещу войските на арабите и германския император. На изток продължава настъплението срещу арабите — завладяни са Тарс, Алепо, Антиохия и др.
 
През [[967]] г. при цар [[Петър I (България)|Петър I]] (927-969) са нарушени мирните договори с [[Първо българско царство|България]]. Войнственият император изгонва с оскърбления пратениците на Петър I, разгневен от исканията на българската страна за подновяване плащането на сумите, съгласно старият мирен договор от 927 година. Никифор II привлича [[Киевска Рус|киевския]] княз [[Святослав Игоревич|княз Светослав]], който е подкупен за да нападне България от североизток, заедно с [[печенеги]]те. От своя страна ромеите също започват военни действия срещу българите в [[Тракия]]. Притиснат от двойна заплаха, българският цар е принуден да изпрати синовете си в Цариград като заложници.
 
Руският княз нахлува в източна България през 968-9 г. и окупира столицата [[Преслав]], вземайки за заложник цар [[Борис II]] (969-971), наследникът на Петър. Ситуацията се усложнява от действията на Светослав, който планира да присъедини българските земи към държавата си и подкрепя амбициите на самозванеца [[Калокир]] към византийския трон. В края на годината императора е свален и убит от придворните си, преди да предприеме ответни мерки срещу русите.
 
Суров и недипломатичен по характер, Никифор II води аскетичен монашески живот, ограничава разкоша с цел да намали разходите, и се отнася строго към богатите аристократи. Реформите и поведението му настройват висшите прослойки на войската и църквата срещу него. Той губи подкрепата на императрицата, която се включва в тайния заговор за преврат. През нощта на 11 декември [[969]] г. Никифор II е линчуван и убит в покоите си от заговорници на [[Йоан I Цимисхий]].
 
== Външни препратки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Никифор_II_Фока“.