Огняново (област Благоевград): Разлика между версии

В [[1889]] година [[Стефан Веркович]] („[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“) пише за Фотовища:

}}</ref> В началото на 20 век цялото християнско население на Фотовища е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. Според статистиката на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в селото има 764 българи екзархисти и 54 цигани. В селото има 1 начално българско училище с 2 учители и 50 ученици.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 112 – 113.</ref>

Селото е освободено от [[османска власт]] на 12/25 октомври [[1912]] година по време на [[Балканска война|Балканската война]] от [[Седма рилска дивизия]]. Петдесет и шест души от Фотовища се включват като [[доброволец|доброволци]] в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 885.</ref> През периода [[1913]] – [[1918]] година в селото се заселват българи [[бежанци]] от [[Егейска Македония]] – предимно от селата [[Горно Броди]] и [[Каракьой]].<ref name="еп"/>

През [[1923]] година в ''Огненово'' е основана земеделска кооперация „Канина“, която наброява 58 члена към 1935 година. В 1926 година е създадена и животновъдна кооперация за застраховане на добитък, а в [[1930]] година – трудова горска производителна кооперация „Караорман“. Към 1935 г. горската кооперация има 39 члена, а животновъдната – 13.<ref>Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 4, 22 (страниците не са отбелязани в изданието)</ref>

В 1934 година с указ на [[Правителство на България (50)|деветнадесетомайското правителство]] името на селото, произхождащо от [[гръцки език|гръцкото]] ''φως'', ''светлина'', ''φωτιά'', ''огън''<ref>Миков, Васил. Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места, София, 1943, стр. 74.</ref> е преведено на български като '''Огн{{Уникод|&#x463;}}ново''', от [[1945]] година Огненово, а в [[1966]] името е трансформирано на Огняново.<ref name="michev.koledarov"/> В 1961 година Огненово се отделя в самостоятелна община заедно със селата [[Балдево]], [[Осиково (Област Благоевград)|Осиково]], [[Скребатно]] и [[Рибново]].<ref>Сборник за народни умотворения и народопис, том 54, Издателство на БАН, София, 1973, стр. 61.</ref>