Огняново (област Благоевград): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на уикивръзки към дати |
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на уикивръзки към години |
||
Ред 70:
}}</ref>
В
{{цитат|На един час разстояние на юг от село [[Горно Дряново|Дряново]] и на четвърт час от река Места се намира с. Фотовища, състоящо се от 65 християнски къщи, 122 данъчно задължени и 69 брачни двойки. Данъкът им е 6316 <math>\textstyle{\frac{3}{4}}</math> гроша. Освен това тук има 20 помашки къщи, от които се взима 1243 гроша данък.<ref>Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 69.</ref>}}
Ред 105:
| chapterurl = http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_21.htm
| pages = 195
}}</ref> В началото на 20 век цялото християнско население на Фотовища е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. Според статистиката на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в
В рапорт до [[Иларион Неврокопски]] от 1909 година пише за селото:
Ред 114:
=== В България ===
Селото е освободено от [[османска власт]] на 12/25 октомври
[[File:Ognyanovo-Delta-Hotel-Mineral-water-swimming--pools.jpg|thumb|Минерални плувни басейни в Огняново.]]
През 1927 – 1928 година е завършен водопроводът на Фотовища.<ref>Македонски новини. Седмичен вестник за стопанство и просвета в Петрички окръг, г. І, бр. 7, 3 март 1929, стр. 2.</ref> В 1928 година в селото е основано читалище „Борис Сарафов“, прекръстено след 1944 година на „Асен Златаров“.
През
В 1934 година с указ на [[Правителство на България (50)|деветнадесетомайското правителство]] името на селото, произхождащо от [[гръцки език|гръцкото]] ''φως'', ''светлина'', ''φωτιά'', ''огън''<ref>Миков, Васил. Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места, София, 1943, стр. 74.</ref> е преведено на български като '''Огн{{Уникод|ѣ}}ново''', от
== Огняново днес ==
|