Осой (община Дебър): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: премахване на уикивръзки към години
Ред 30:
В османо-турски документи от втората половина на XV век Осой е отбелязано като напуснато от жителите си село. <ref>Тодоровски, Глигор. Малореканскиот предел. Општествено-економски и просветни прилики во 80-те години на XIX век до крајот на Првата светска војна, Скопје 1970, с. 16-17</ref>
 
В XIX век Осой е голямо [[българи|българско]] [[мияци|мияшко]] село в Реканска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Осой е посочено като село с 80 домакинства, като жителите му са 223 българи.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 174-175.</ref>
 
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Осой има 600 жители българи [[християнство|християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_42.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.263.]</ref>
 
Цялото население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Осой има 688 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.<ref>D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, р.184-185.</ref>
 
В 1910 година селото пострадва по време на [[обезоръжителна акция на младотурците|обезоръжителната акция]].<ref>Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 3.</ref>