Острово (дем Воден): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на уикивръзки към години |
||
Ред 54:
През лятото на 1879 година селото е нападнато от разбойническа банда.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 310.</ref>
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година Острово е населявано от 750 жители [[българи]] и
В селото има комитет на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]], който в 1902 година е разкрит и ръководителите му са арестувани, но на път за [[Воден]] са освободени от четата на [[Аргир Манасиев]] и изпратени в Свободна България.<ref>Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 373.</ref> През Илинденско-Преображенско въстание от 1903 година 40 души от селото участват в четите на ВМОРО<ref name="mak.37" />.
В началото на ΧΧ век градчето е смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в
През 1912 година Острово има 233 къщи, разделени на българска и турска махала, с 1 243 жители, от които 908 българи, 320 турци и 15 цигани<ref name="mak.37" />. При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] 9 души от Острово са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 868.</ref>
Ред 64:
=== В Гърция ===
[[File:Ostrovo fraternity seal.jpg|мини|250п|Печат на Островското благотворително братство „Борис Дрангов“]]
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. В
=== Преброявания ===
|