Разлика между версии на „Охрана“

24 байта изтрити ,  преди 2 години
м
Бот: премахване на уикивръзки към години
м (Бот: премахване на уикивръзки към години)
Когато [[Гърция]] бързо е победена от немските войски през Втората световна война Западна Тракия и частта от Егейска Македония до [[Струма]] са предоставени за администриране от [[България]], но по-голямата част от Егейска Македония остава под италианска и немска окупация и в подчинение на гръцката колаборационистка администрация. В областта започват да действат колаборационистките паравоенни милиции на полковник [[Георгиос Пулос]], мародерски милиции от гръцките бежански села, както и гръцките съпротивителни националистически и комунистически въоръжени чети на [[ЕЛАС]], които нападат не само италианските и немски военни части, но и беззащитните български села.
 
Така в [[1941]] г. Андон Калчев и Цветан Младенов формират в [[Лерин]] опълченската организация „Охрана“ за защита и териториална отбрана на българското население.
 
== Солунски български клуб ==
След формирането на организацията „Охрана“ в [[Костурско]] и въоръжаването на местното българско население, обстановката в района коренно се променя. Атаките на гръцките паравоенни чети са неутрализирани и дейността им е силно намалена. Тези по същество военни успехи дават основание на Андон Калчев да се обърне и към немското командване във [[Воден]], тъй като българското население в германската окупационна зона също не е ефикасно защитено. Тук заедно със съществуващия в Лерин отряд с разрешението на официалните германски власти е формиран комитет на организацията и са въоръжени българските села и гражданство, като резултатите не закъсняват.
 
В 1943 г. редовните униформени членове на организацията са 3000 души и тя масово и активно се подкрепя от българското население. Така водената от Цветан Младенов и Андон Калчев в 1941 — 1942 г. в околията на Лерин милиция от 600 души, през [[1943]] е в състав 3000 души, а в [[1944]] г. достига 12 000 души местни българи и доброволци от България. Така организацията неутрализира [[гъркомани|прогръцкото]] и комунистическото [[македонизъм|македонистко]] влияние в региона.
 
[[File:Ivan-Mihailov-monument-closeup.jpg|мини|Паметник на Иван Михайлов в Борисовата градина, София.]]
 
== Разпускане на Охрана==
Непосредствено преди [[деветосептемврийски преврат|деветосептемврийския преврат]] през [[1944]] г., Иван Михайлов по предложение на [[Адолф Хитлер]] пристига през София в [[Скопие]]. Разбирайки, че съдбата на Македония отново е предрешена, той отказва да провъзгласи създаването на про-германска [[Независима република Македония]] с помощта на Охрана и структурите на бившето ВМРО. Целта му е да се избегнат безсмислените жертви, виждайки, че [[Германия]] и България губят войната. След [[деветосептемврийски преврат|деветосептеврийския преврат]] и изтеглянето на немците и българската войска от Беломорието и Македония и реокупирането им от гръцки и югославски части организацията „Охрана“ продължава да действа до края на 1944 г. когато е разпусната. След преврата в България [[Андон Калчев]] се оттегля в най-северните част на Егейска Македония, а по-късно е пленен от титови партизани край [[Битоля]], които го предават на паравоенните формирования на ЕЛАС. В [[1948]] г. е осъден на смърт от гръцки съд и разстрелян. Последните му думи са „Ура Македония“!
 
След края на [[1944]] г. много членовете на Охрана се присъединяват към формирания от Македонската секция на Гръцката комунистическа партия „[[Славяномакедонски народоосвободителен фронт]]“ (СНОФ) и се включват във въоръжената борба на страната на [[Демократична армия на Гърция|Демократичната армия на Гърция]] в [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]]. След края на военните действия много от тях напускат родните краища към България, Югославия и другите социалистически страни и формират последната голяма емигрантска вълна от Егейска Македония.
 
== Бележки ==
115 919

редакции