Охрана: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на уикивръзки към години |
|||
Ред 34:
Когато [[Гърция]] бързо е победена от немските войски през Втората световна война Западна Тракия и частта от Егейска Македония до [[Струма]] са предоставени за администриране от [[България]], но по-голямата част от Егейска Македония остава под италианска и немска окупация и в подчинение на гръцката колаборационистка администрация. В областта започват да действат колаборационистките паравоенни милиции на полковник [[Георгиос Пулос]], мародерски милиции от гръцките бежански села, както и гръцките съпротивителни националистически и комунистически въоръжени чети на [[ЕЛАС]], които нападат не само италианските и немски военни части, но и беззащитните български села.
Така в
== Солунски български клуб ==
Ред 50:
След формирането на организацията „Охрана“ в [[Костурско]] и въоръжаването на местното българско население, обстановката в района коренно се променя. Атаките на гръцките паравоенни чети са неутрализирани и дейността им е силно намалена. Тези по същество военни успехи дават основание на Андон Калчев да се обърне и към немското командване във [[Воден]], тъй като българското население в германската окупационна зона също не е ефикасно защитено. Тук заедно със съществуващия в Лерин отряд с разрешението на официалните германски власти е формиран комитет на организацията и са въоръжени българските села и гражданство, като резултатите не закъсняват.
В 1943 г. редовните униформени членове на организацията са 3000 души и тя масово и активно се подкрепя от българското население. Така водената от Цветан Младенов и Андон Калчев в 1941 — 1942 г. в околията на Лерин милиция от 600 души, през
[[File:Ivan-Mihailov-monument-closeup.jpg|мини|Паметник на Иван Михайлов в Борисовата градина, София.]]
Ред 61:
== Разпускане на Охрана==
Непосредствено преди [[деветосептемврийски преврат|деветосептемврийския преврат]] през
След края на
== Бележки ==
|