Охридска архиепископия: Разлика между версии

'''Архиепископия Охридска на [[Юстиниана Прима|Първа Юстиниана]] и на цяла [[България]]''', съкратено наричана и ''Охридската архиепископия'' е наименованието на българската [[автокефалия|автокефална]] [[православие|православна]] [[Църква (институция)|църква]] подчинена на [[Цариград]]ската [[Вселенска патриаршия]] в завоюваните от Византия в [[1018]] г. български земи, приемница на понижената в ранг [[Българска патриаршия]]. Създадена е веднага в годината на завоеванието с [[Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия|Имперски указ]] от [[император]] [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]] и е закрита неканонично със [[султан]]ско [[ирадие]]<ref name=Snegarov>{{cite book |last=Снегаров|first=Иван|title=История на Охридската архиепископия-патриаршия. Том 2: От падането ѝ под турците до нейното унищожение (1394 - 1767) |year=1932|place=София|publisher=Печатница на П. Глушковъ|url=http://www.promacedonia.org/is2/index.htm}}</ref> през [[1767]] г. по настояване на [[Вселенски патриарх|Цариградския гръцки патриарх]] [[Самуил Ханджери]], като нейният [[диоцез]] е присъединен към този на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]].

След падането на България под византийска власт през [[1018]] г. с указите на император [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]] от [[1019]] г. [[Българска патриаршия|Българската Патриаршия]] е понижена в ранг и обявена за ''Българска автокефална [[архиепископ]]ия'' със седалище в [[Охрид]], последната българска столица и тогавашно седалище на [[Българска патриаршия|българския патриарх]]. Диоцезът, българската народност на предстоятеля ѝ и правата ѝ са определени с две [[Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия]].

Независимостта и&#768; от [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] е уредена до [[1020]] г. в споменатите три указа на император Василий II. Първоначално тя обхваща 31 епископии върху територията на цяла [[България]], без част от Тракия. Там е постановено и предстоятелите ѝ да са само българи.<ref>Българската християнска цивилизация и българските манастири - [[Божидар Димитров]] ИК "Фондация Ком", С. 2001.</ref>

* [[Макарий I|Макарий Охридски]]: Надписът на гръцки в новопостроената църква [[Богородица Перивлепта|„Света Богородица Перивлепта“]] („Свети Климент“) в [[Охрид]] от [[1295]] г. го споменава накрая: "...При архиерейството на Макария, всетейши архиепископ на Първа Юстиниана и всичка България, в г. 6803-1295, индикт 2-и."

Катедрален храм на Охридската патриаршия е [[базилика]]та [[Света София (Охрид)|"Света София" в Охрид]] построена от [[Борис I]] в [[863]] г. върху стар християнски храм от късноримската епоха. Архиепископ Лъв през 11 в. също има принос към устройването на катедралата. Архиепископ [[Григорий I]] разширява притвора в 1317 г. През турското владичество „Света София“ е превърната в джамия и катедрален храм на патриаршията става [[Богородица Перивлепта|„Света Богородица Перивлепта“]] („Свети Климент“).

Последният Охридски архиепископ е [[Арсений II Охридски]] — до [[1767]] г., когато Охридската архиепископия е закрита, а епархията е присъединена към [[Драчка епархия|Драчката]]. От 1776 година епархията е присъединена към Преспанската и до [[1878]] г. в Охрид има гръцки епископи. Жителите на Охрид се обръщат с пълномощно писмо от 9 април [[1861]] г. "до предствителите на българския народ" в Цариград, да помолят Високата порта за избавяне "от своеволието на гръцкото духовенство, като потвърди основанието на автокефалната архиепископия на Първа Юстиниана Охридска и на цела България". През 1872 г. [[Натанаил Охридски]] е ръкоположен за пръв митрополит на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] в Охрид.