|
== Отношения с [[ВМРО]] ==
Анте Павелич е близък приятел с [[Иван Михайлов]] и подкрепя българското национално-освободително движение във [[Вардарска Македония]]. През [[1927]] година, в студентския процес в [[Скопие]], Анте Павелич е съдебен защитник на обвинени членове на [[Македонска младежка тайна революционна организация|Македонската младежка тайна революционна организация]]. В 1929 година Анте Павелич пристига на посещение в София по покана на Македонския национален комитет и е посрещнат тържествено от близо 10 000 души. На 20 април е подписана [[Софийска декларация (1929)|Софийската декларация]] за сътрудничество с Националния комитет на Македонските братства. На 14 април 1933 година Иван Михайлов, Анте Павелич и [[Хасан бей Прищина]] изработват проект за съюз между ВМРО, Усташа и [[Косовски комитет|косовския комитет]] за съвместна дейност срещу [[Югославия]]<ref>Македония - история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.196.</ref>. Ответната визита в Загреб се осъществява в [[1942]] г. В резултат започва да излиза списанието "Загреб — София".
През [[1934]] Анте Павелич участва в подготовката на убийството на [[Югославия|югославския]] [[крал]] [[Александър I Караджорджевич|Александър Караджорджевич]] и [[Франция|френския]] външен министър [[Луи Барту]] при [[Марсилски атентат|атентата в Марсилия]]. След това Павелич е осъден на смърт, но успява да избяга в [[Италия]] и [[Мусолини]] отказва да го предаде на съда.
=== [[Независима хърватска държава]] ===
През [[1941]] г. [[Загреб]] е превзет от германската армия и усташките лидери провъзгласяват независимостта на [[Хърватия]]. Павелич напуска [[Италия]] и се завръща в страната си на 15 април [[1941]] г., за да поеме ръководството. Управлението му е благословено от [[архиепископ]]а на Хърватия и от папа [[Пий XII]]. След това религиозните [[католицизъм|католически]] лидери и свещеници получават високи постове в движението на Павелич.
По време на усташкото управление в [[Хърватия]] са създадени [[концентрационен лагер|концентрационни лагери]] в [[Ясеновац]], [[Стара Градишка]], [[Крапе]], [[Брочице]] и други.
След поражението на армиите на Оста в края на Втората световна война, преди влизането на победителите в Хърватия, Павелич се спасява в [[Австрия]]. Там е арестуван и затворен. След това с помощта на папа Пий XII е пуснат от затвора и се укрива във [[Ватикана]], след което бяга в [[Аржентина]]. Там възражда усташкото движение и е съветник по въпросите на сигурността на президента [[Хуан Перон]].
През април [[1957]] година е прострелян два пъти при неуспешен опит за убийство срещу него. Покушението е приписано на югославската [[тайна полиция]] на [[Тито]] [[УДБА]], въпреки че не е отхвърлена и възможността да е извършено от сръбски [[Четничество (Сърбия)|четник]]. Впоследствие Павелич е принуден на напусне Аржентина, за да избегне арестуване и екстрадиране. Намира убежище в [[Испания]], където умира в [[Мадрид]] в края на [[1959]] година, от усложнения на раните, получени при покушението срещу него.
== Бележки ==
| 