Григорий Палама: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: премахване на уикивръзки към дати
м Бот: премахване на уикивръзки към години
Ред 19:
Григорий Палама е роден в [[Константинопол]] през 1296 г. Бащата на Григорий е високопоставен сановник в двореца, но умира малко след раждането на Григорий, поради което с възпитанието и образованието на осиротелия Григорий се заема самият император. Вместо да постъпи на служба в двореца, през 1316 г. двадесетгодишният Григорий заминава за [[Света Гора]] и постъпва като послушник във [[Ватопедски манастир|Ватопедския манастир]], а след време приема [[монашеска схима]] под ръководството на преподобния [[Никодим Ватопедски]]. Майката и сестрите на св. Григорий също приемат монашество.
 
След смъртта на духовния му наставник Григорий Палама се заселва в обителта „Глосия“. Там настоятелят на обителта го въвежда в учението на [[Исихазъм|исихазма]]. През 1326 г. монасите от Глосия се прибират в Солун, за да се предпазят от нападенията на турците. Там Григорий е ръкоположен в свещенически сан. Прочува се с богословските си умения и е поканен от атонските монаси да обори еретичното учение на [[Варлаам Калабрийски]]. [[File:Thessaloniki Saint Gregory Palamas.jpg|ляво|200п|мини|Храм „Свети Григорий Палама“ в Солун]]В разразилата се полемика между двамата Григорий успява да осъди [[Варлаамитство|учението на Варлаам]] с доводи от писанията на светите православни отци и съчинява осъдително слово в три части срещу опонента си. Заради усиленото му застъпничество за традиционните догми на Православната църква през 1344 Григорий е отлъчен от църквата и е хвърлен в тъмница по заповед на патриарх [[Йоан XIV Калека]], привърженик на учението на [[Варлаамитство|учението на Варлаам]]. През 1347 г., след смъртта на Йоан XIV, Григорий е освободен и възведен в сан ''Архиепископ Солунски''. Ръководи Солунската архиепископия тринадесет години, до 1359 г. През 1354 г. Григорий Палама е извикан в [[Константинопол]] за решаването на спора между [[Йоан V Палеолог]] и [[Йоан VI Кантакузин]]. Галерата, с която плавал Григорий, е пленена от турците, а самият той и свитата му са продадени като роби в различни градове из Азия. След една година, прекарана в плен, Григорий е откупен от [[сърби]] и благополучно се завръща в Солун, където умира на 14 ноември [[1359]] г. През 1368 г. е канонизиран за светец от константинополския патриарх Филотей. Мощите на св. Григорий се намират в Солун – в църква, носеща неговото име. Прославил се като подвижник, като богослов и йерарх, и като чудотворец. В житията на светеца се твърди, че приживе му се явявали Света [[Богородица]], св. [[Йоан Богослов]], св. [[Димитър Солунски|Димитър]], св. [[Антоний Велики]], св. [[Йоан Златоуст]] и [[Ангел|Божиите ангели]].
 
== Издания ==