Пехчево: Разлика между версии

В края на 19 век Пехчево е център на малка каза в Османската империя. Паланката е предимно помашка. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], ''Пейчово'' е посочено като село с 360 домакинства, като жителите му са 360 [[българи]] и 455 [[мюсюлмани]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 190 – 191.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] година в Пехчево живеят 700 души жители [[българи]] християни, 3 300 [[помаци|българи мохамедани]] и 70 [[цигани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_33.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1900, стр. 228.]</ref>

Почти цялото християнско население на Пехчево е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. Според патриаршеския митрополит [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиан]] в 1902 година в ''Пешчево'' има 8 сръбски патриаршистки къщи.<ref>[[c:File:Izvestaj_od_skopskiot_mitropolit_za_brojot_na_kuci,_1902.pdf|Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство]], 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в паланката има 848 българи екзархисти и 76 [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[сърбомани]]. В градчето има основно и прогимназиално българско училище и основно сръбско.<ref>Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, pp. 140 – 141.</ref>