Покървеник: Разлика между версии

В 19 век Покървеник е село в Битолска кааза, Нахия Долна Преспа на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], ''Пакървени'' (Pakrvéni) е посочено като село с 36 домакинства и 88 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.86-87.</ref>

Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] година ''Покървеникъ'' има 220 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_36.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 241.]</ref>

В началото на [[20 век]] жителите на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през [[1905]] година в Покървеник има 192 българи екзархисти.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 170-171.</ref> До Балканските войни в селото работи българско училище, църквата носи името на „Св. Никола“<ref>Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр.41.</ref>.