В края на [[19 век]] Кара Хюсеин е малко българско селце в Солунска каза. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] година, ''Кара Исим'' (Cara Isim) е посочено като село с 8 домакинства и 40 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 150-151.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година ''Кара Усеин'' има 71 жители [[българи]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_01.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.140.]</ref> Цялото християнско население на селото е [[гъркомани|гъркоманско]] под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] - по данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Кара Исин (Kara Issin) има 88 българи патриаршисти гъркомани.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 218-219.</ref>
=== В Гърция ===
В 1913 година след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] Кара Хюсеин остава в Гърция. В селото са заселени гърци бежанци. В [[1928]] година ''Караисин'' е бежанско село със 153 бежански семейства и 508 жители бежанци.<ref>[http://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928]</ref>
