Търпо Поповски: Разлика между версии

През есента на 1913 година Поповски е назначен за архиерейски наместник в Албания и заедно с назначения за български главен учител [[Павел Христов (революционер)|Павел Христов]] пристигат в [[Драч]] на 26 ноември. Там обаче са арестувани от местния управител [[Есад паша Топтани]], който обаче, подкупен от сръбски и гръцки агенти, ги интернира във Валона. Освободени са благодарение на намесата на ресенските търговци [[Михаил Татарчев]] и Коста Стрезов, както и на влиятелния българофил [[Хасан бей Прищина]].<ref>Поповски, Търпо. Македонски дневник. Спомени на отец Търпо Поповски, Фама, София, 2006, стр. 148.</ref> Българският генерален консул във Валона [[Тодор Павлов (дипломат)|Тодор Павлов]] изпраща Поповски и [[Коста Мирчев]] в Шкодра, където да открият българско училище, а Христов и [[Григор Ошавков]] в Дебърско.<ref>[[s:Рапорт на Търпо Поповски и Павел Христов до Тодор Павлов от 28 януари 1914 г.]]</ref><ref>Поповски, Търпо. Македонски дневник. Спомени на отец Търпо Поповски, Фама, София, 2006, стр. 149 - 150.</ref> През май 1914 година Павлов изпраща Поповски в Корча, където да работи заедно с новоназначения главен учител [[Никола Киров]]. Гръцкото нахлуване обаче ги принуждава да преустановят дейността си и на 22 юни, заедно с цялото население на града, са принудени да го напуснат.<ref>Поповски, Търпо. Македонски дневник. Спомени на отец Търпо Поповски, Фама, София, 2006, стр. 150 - 151.</ref>

 

 

Отец Златко Каратанасов пише за Търпо Поповски: