Правища: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: поправена връзка към „Два санджака отъ Источна Македония“ |
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на уикивръзки към години |
||
Ред 40:
В подправената [[Калиманова грамота]] от XVI век се среща „Правица“, което се предполага, че е Правища. Името се среща у [[Хаджи Калфа]] в средата на XVII век в турцизираната форма ''Пирауща''.<ref name="Дуриданов"/>
В Правища е имало голям турски арсенал. От XVII век тук се изработват гюлета (топ-коршум) за турската артилерия, а вероятно се отливат и други железни предмети за армията.<ref>Георгиев, Георги К. „Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини)“. София, 1953, стр.92.</ref> В края на XIX век Правища е център на малка [[каза]] в Османската империя. В
[[Файл:Saint Nicholas Church in Pravi Eleftheroupoli Old Foto.jpg|дясно|мини|250п|Катедралата „[[Свети Николай (Правища)|Свети Николай]]“ (1759) на стара снимка със старата камбанария]]
{{цитат|Градът Правища или Прави на гръцки е разположен в равнина по двата брага на неголяма река... Правища е седалище на мюдюра, кадията и меджлиса на каазата. В града има 6 турски джамии, една от които е на мюсюлманите цигани. Християните имат епископски дом с [[Свети Николай (Правища)|църква]] и две народни гръцки училища. Тук постоянно пребивава епископ, наричан Елефтеруполски и подчинен на Драмския митрополит. За издръжка на този епископ се взима от всяка християнска двойка в Правищката каза по 32 пиастра годишно, докато в другите каази тази сума не превишава 6 пиастра. Това високо облагане се обяснява с малочислеността на християните, съставляващи паството на Елефтеруполския епископ.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 48 – 49.</ref>}}
Ред 52:
Към 1900 година според статистиката на Кънчов („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в Правища живеят 1 250 [[турци]], 1 100 жители [[гърци]] християни и 1 200 цигани.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_23.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 200.]</ref>
По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в
Градчето е освободено от четата на [[Панайот Байчев]] на 31 октомври 1912 година по време на [[Балканска война|Балканската война]]. По същото време в града влиза и четата на гръцкия андартски капитан [[Дукас Дукас]], след което в града се настаняват български военни части.<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр. 114.</ref> Петър Байчев става военен комендант на Правища.
| |||