Прекопана: Разлика между версии

}}

 

 

== География ==

В XIX век Прекопана е чисто [[българи|българско]] село. Селяните се занимават предимно с животновъдство. С оглед на многобройните стада овце, жителите на Прекопана правят големи количества сирене, което продават в съседните села.<ref>Мартинова - Буцковска, Фана. Прекопана, НИП „Студентски збор“, Скопје, 2007, стр. 26.</ref> От градинарските продукти най-отглеждани са картофите. За домашните нужди прекопанци отглеждат различни зеленчукови продукти, а от плодовете в този регион най-успявали орехите, крушите, ябълките и сините сливи.<ref>Мартинова - Буцковска, Фана. Прекопана, НИП „Студентски збор“, Скопје, 2007, стр. 27.</ref> Прекопанци често ходили и на печалба. В началото в близките градове като Лерин, Костур и Солун, по-късно да започнат да ходят и в Турция, България и Румъния, където са работили като млекари или извършват различни кръчмарски дейности.<ref>Мартинова - Буцковска, Фана. Прекопана, НИП „Студентски збор“, Скопје, 2007, стр. 27 - 28.</ref>

 

 

 

{{цитат|На север от [[Клисура (дем Костур)|Клисура]] и [[Лехово|Лахова]] и на изток от Костур... се намира село Преноста с 56 български къщи, плащащи 5200 пиастри данък. Жителите на това село са земеделци и пастири, в голяма част работещи на гурбет... В селото има две църкви с трима свещеници.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 145.</ref>}}

 

 

През 1901 и 1902 година в селото нелегално идват организатори на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]], макар в селото да квартирува турска военна част с около 200 души аскер. Организатори и агигатори на ВМОРО, действали в Прекопана са Киряко от село Черешница, [[Кузо Попдинов]] от село Българска Блаца, [[Митре Влаха]] и Дядо Коьо от Долно Котори. Тайните срещи ставали в голямата къща на Яни Кировски. В селската комитска чета били организирани 60 души от Прекопана.<ref>Мартинова - Буцковска, Фана. Прекопана, НИП „Студентски збор“, Скопје, 2007, стр. 97.</ref>

Според сведение на ръководителите на въстанието в Костурско [[Васил Чекаларов]], [[Лазар Поптрайков]], [[Пандо Кляшев]], [[Манол Розов]] и [[Михаил Розов]], изпратено до всички чуждестранни консулства в [[Битоля]] на 30 август 1903 в Прекопана са изгорени всичките 150 къщи и са убити 5 души при първото му запалване на 29 юли, и неясен брой при второто запалване на 14 август.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/vch/vch_pisma.htm Васил Чекаларов, Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, стр. 293.]</ref> Според друг източник при нападението от 29 юли са изгорени 124 от 180 къщи и са убити трима души. При второто нападение са изгорени останалите 56 къщи и училището, а селската църква е осквернена, а целият и&#768; инвентар унищожен. Във въстанието са участвали 60 прекопанци, от които само един е убит<ref>Илюстрация Илинден, бр. 135, стр.12</ref>.

 

 

Селото, остров сред [[гъркомани|гъркоманските]] села [[Сребрено]] (българско), [[Невеска]] (влашко) и [[Бел камен (дем Лерин)|Бел камен]] и [[Лехово (дем Суровичево)|Лехово]] (албански), остава вярно на Екзархията чак до попадането си в Гърция след [[Балканска война|Балканската война]]. Селото пострадва от започналата след въстанието [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцки андартски нападения]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/18.html Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.211.]</ref> За празника Богородица през 1905, гръцка въоръжена чета изпратила писмо до селото, в което искали да се подготви угощение от селяните. Дейците на ВМОРО решили писмото да го предадат на българска чета, която причакала гръцките андарти на пътя към Прекопана и ги отблъсква, убивайки двама техни членове. Един ден по-късно андартски чети нападат селото и убиват 11 души.<ref>Мартинова - Буцковска, Фана. Прекопана, НИП „Студентски збор“, Скопје, 2007, стр. 99 - 100.</ref> Убити са българският поп Никола и учителят Никола Кондевчев (Кондовчев) и няколко селяни, нападнати по време на едно погребение,<ref>Спомени на Георги Попхристов [http://www.promacedonia.org/gph/gph_26.html]</ref><ref>[[Димитър Жостов|Жостов, Д.]] Поп Стамат (Живота в Македония), във: Войнишка сбирка, година ХІІ, книжка VІІІ, август 1905, стр. 722.</ref> а в гората са избити Христо Мохаремов, Кирето Калин, синът му Пандо, Минче Анастасовски Горничевски, Анастас Клеков, Сидо Мурджев и Стефо Сидеровски<ref name="Il120">Илюстрация Илинден, бр.120, стр.8</ref>.

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. Част от българското население емигрира в България (45 семейства в София) и в [[Цариград]].

 

 

По време на окупацията на Гърция през Втората световна война прекопанци изпращат молба до германската комендатура в Лерин за образуване на българска общинска администрация и в селото е създадена чета на българската паравоенна организаци [[Охрана]].<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> Съвременик от [[Черешница (дем Костур)|Чрешница]] си спомня:{{цитат|Те станаха комити ... поради големата мъка, що я имаха от страна на партизаните. Постоянно им зеваха овци, волове, кокошки, сирене и хлеб. А те кутрите немаха за себе си.<ref name="Шклифов-записи8,267">Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 267.</ref>|}} След въоръжаването на местните жители, с помощта и на членове на Охрана от Загоричани, Черешница и Олища е отблъснато едно партизанско нападение, при което са убити двама прекопанци и са предизвикани пожари в селото.<ref name="Шклифов-записи8,267"/>. По-унищожително е нападението на части на [[ЕЛАС]] на 21 август 1944 година. След като е обкръжена, обстрелвана с минохвъргачки и пушечен огън, Прекопана е частично запалена, превзета и плячкосана от партизаните. Според съвременници прекопанци се сражават самоотвержено, като викат „''Да живее България!''“. В дните на погрома са избити 19 местни жители.<ref>Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 270-272, 285.</ref>

В общинския съвет по време на войната влизат Пандо Кюрин, Търпо Запаренков, Никола Евефески, Илия Махаремов, Атанас Махаремов, Иван Ников, Михаил Николов, Сотир Георгеоров, Симо Запаренков, Петър Евефески.<ref>Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 490.</ref>

 

 

Селото пострадва по време на [[Гражданска война в Гърция|Гръцката гражданска война]]. След края на окупацията в 1945 г. в Прекопана е разположен гръцки полицейски участък. Двама души са арестувани за комунистическа дейност, но са освободени след намеса на поп Коста и кмета на селото Христо Бричевски.<ref name="Мартинова 115">Мартинова - Буцковска, Фана. Прекопана, НИП „Студентски збор“, Скопје, 2007, стр. 115.</ref>

Към края на 1946 година Прекопана била под контрола на комунистическите партизани. Много прекопанци се присъединяват към редиците на [[Демократична армия на Гърция|ДАГ]]. Повечето от тези бойци, които са в [[Леринско-костурски македонски народоосвободителен батальон|Леринско-костурския батальон]] и в Битоля заедно с [[Воденски народоосвободителен батальон|Воденския батальон]] формират [[Първа егейска ударна бригада]].

 

 

===Преброявания===

 

 

==Личности==