Преспа (град): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Замяна на ш. Бел2 с references
м Бот: премахване на уикивръзки към години
Ред 22:
Градът придобива голямо политическо значение след 971 г., когато българската столица [[Велики Преслав]] е завладяна от [[Византия|византийците]] (вижте [[Българо-византийски войни]]). Преспа е едно от средищата на [[въстание на комитопулите|въстанието на комитопулите]], които отхвърлят византийската власт от западните български земи. Изказана е хипотеза, че езерният град е резиденция на най-стария от четиримата [[комитопули]] – [[Давид (комитопул)|Давид]], преди да бъде убит през 976 г.<ref>Ангелов, Чолпанов, 32</ref> По-късно в града се установява [[Самуил]], който, макар и без владетелска титла, на практика управлява сам българската държава след убийството на [[Арон (комитопул)|Арон]] през 987 г. и особено след пленяването на цар [[Роман (цар)|Роман]] в 991 г. На това основание се твърди, че през тези години Преспа се превръща в официална столица на царството<ref name="angcholp38">Ангелов, Чолпанов, 38</ref>.<ref name="nik171-172">Николов, 171-172</ref> Съгласно ''Енциклопедия „България“'' градът е столица още от 973 до 996 г.<ref>Енциклопедия „България“, V: 453-454</ref>, според Кирило-Методиевската енциклопедия – поне до 1015 г.<ref name="KME" />, но много [[медиевистика|медиевисти]] не приемат това виждане. Според едни в периода след падането на Преслав поне до 986 г. държавно-политически център на България е град [[София|Средец]]<ref>Николов, 167</ref>. Други смятат, че Преспа никога не е бил официална столица на Самуилова България, за разлика от [[Скопие]] и [[Охрид]]<ref name="pavl">Павлов, [http://www.vmro-rousse.hit.bg/Pl_Pavlov.html Цар Самуил]</ref>.
 
След превземането на крепостта [[Лариса]] в [[Тесалия]] през 983<ref name="angcholp38"/> или 985 г.<ref name="pavl"/> Самуил отнася в Преспа мощите на [[Ахил Лариски|Свети Ахил]]<ref>Златарски, [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_1.html I/2: 630]</ref>. На името на този светец е кръстен големият [[Свети Ахил (остров)|остров]] на Малкото Преспанско езеро<ref name="encyclbg1"/>. По Самуилово време на острова са издигнати дворци<ref name="nik171-172"/>, свързани с крепостна кула на насрещния бряг посредством изкуствен насип<ref name="angcholp38"/>. На източния бряг на езерото, край по-късното село [[Герман (Ном Лерин)|Герман]], през 992-993 г. [[комитопули|комитопулът]] оставя паметен надпис на своите родители, [[Никола (комит)|Никола]] и [[Рипсимия]], и на най-големия си брат, Давид<ref>Иванов, Български старини, 23-25</ref><ref>Златарски, [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_1.html#12. I/2: 606-607 (бел. 12)]</ref> (виж [[Самуилов надпис]]). Около 997 г., когато Самуил се провъзгласява за [[цар]], в Преспа е седалището на [[българска патриаршия|българската патриаршия]]<ref name="nik171-172"/>. Впоследствие то се премества в Охрид<ref>Златарски, [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_2.html I/2: 666]</ref>. [[Герман (български патриарх)|Българския патриарх Герман]], [[предстоятел]] на българската православна църква по времето на цар [[Самуил]] в края на 10 век, мести седалището си от [[Воден]] в Преспа и е починал тук около [[1000]] година.<ref name="снегаров">{{Снегаров-ИОА-1|26-27}}</ref>
 
Непосредствено след тежкото поражение на българите от византийците в [[Беласишка битка|Беласишката битка]] цар Самуил намира убежище в Преспа. Тук той посреща войниците си, ослепени от император [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]], и умира след получения сърдечен удар на 6 октомври 1014 г.<ref>Златарски, [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_3.html I/2: 697, 700-701]</ref> Преспа остава владетелска резиденция и при Самуиловите наследници. Тук през 1016 г. намира смъртта си сръбският княз [[Иван Владимир]], убит по заповед на цар [[Иван Владислав]]<ref name="nik171-172"/>. Византийците завладяват Преспа през 1018 г., след като по-голямата част от българските първенци се подчиняват на Василий II. Императорът запазва крепостта и я прекръства на ''Констанция''<ref>Златарски, [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_4.html I/2: 736]</ref>.
 
Преспа е освободена в [[1040]] г. от Цар [[Петър Делян]], и е едно от последните места, в които Византия повторно успява да установи господството си в [[1041]] г. Преспа е разрушена повторно в [[1073]] г. заедно с базиликата „Свети Ахил“ и Самуиловите дворци от [[алемани]] и нормани византийски наемници, когато при подавянето на [[Въстание на Георги Войтех|въстанието на Георги Войтех]] боеве има единствено при Преспа където германските наемници и викингите разграбват града, разрушават дворците на цар Самуил и заедно с тях разграбват и разрушават базиликата Свети Ахил на острова.<ref>История на България, III: 73</ref>. През 12-ти век Преспа е спомената в исторически извори като административен център.<br />
В [[1203]] г. [[Цар]] [[Калоян]] освобождава района от византийско владичество. След смъртта му тук владеее българският севастократор [[Стрез]], след който, за кратко в началото на 13-ти век е във властта на [[Епирско деспотство|Епирското деспотство]], което скоро е разгромено от [[Иван Асен II]] и тук отново е част от Българската държава. През 1259 г. е заюван от [[Никейска империя|Никея]]. По-късно след което следите на това средище изчезват от историческата сцена<ref>Микулчиќ, 278</ref>.
 
При разкопки на остров Свети Ахил през 1969 г. гръцкият археолог [[Николаос Муцопулос]] открива гроб, в който се смята, че е погребан Самуил<ref>Андреев, 334</ref>.