|
От сведенията на френския дипломат и пътешественик [[Еспри-Мари Кузинери]], който в края на [[18 век|XVIII]] или в началото на [[XIX век]] се присъединява към керван, пътуващ за Прилепския панаир, може да се съди, че панаирът се е провеждал в края на [[18 век|18 столетие]]. Керванът, за който пише Кузинери, се е състоял от 200 коня, пренасящи стоки на [[Солун]]ски търговци.<ref>[http://books.google.bg/books?id=KF0GAAAAQAAJ&pg=PR3&lpg=PR3&dq=Cousin%C3%A9ry,+Esprit+Marie.+Voyage+dans+la+Mac%C3%A9doine:+contenant+des+recherches+sur+l%27histoire,+la+g%C3%A9ographie,+les+antiquit%C3%A9s+de+ce+pay,+Paris,+1831&source=bl&ots=U_TQZTR9ck&sig=pUsWesdgKkOLmb2n5H7i-_-GMTo&hl=bg&ei=4YXgTILAGZGLswaP4e3vCw&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=6&ved=0CDkQ6AEwBQ#v=onepage&q=foire&f=false Cousinéry, Esprit Marie. Voyage dans la Macédoine: contenant des recherches sur l'histoire, la géographie, les antiquités de ce pay, Paris 1831, р. 58-59.]</ref>
През XIX век панаирът в Прилеп е един от най-големите ежегодни панаири в [[Македония (област)|Македония]] и играе съществена роля във външната търговия на целия регион.<ref>Историја на македонскиот народ, Скопје 1988, с. 111.</ref> В доклад на австрийския консул в Битоля, [[Франц фон Кнапич]] от [[1876]] година се посочва, че ''„като място за осъществяване на румелийската вътрешна търговия“'' заради своя панаир Прилеп е имал първостепенно значение още преди повече от 50 години, т.е. от първата четвърт на XIX век.<ref name="Кнапич 03.03.76">Македония през погледа на австрийски консули 1851-1877/78, том III, София 2001, с. 212-216, 218-222.</ref>
В своето развитие панаирът нерядко се сблъсква с противодействието на търговците от Битоля или с изнудванията на влиятелни местни [[мюсюлмани]].<ref name="Кнапич 03.03.76"/> През [[1851]] година битолският австрийски вицеконсул пише, че Прилепският панаир не се е провеждал вече 12 години и се очаква възстановяването му.<ref>Македония през погледа на австрийски консули, 1851-1877/78, т. I, София 1994, с. 38-39.</ref> От [[1852]] година панаирът започва отново да се провежда.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 559. Авторът приема, че панаирът е създаден през 1852 г.</ref>
В [[1860]] година оборотът на панаира се изчислява между 15 и 18 милиона пиастри, от които около 6 милиона за [[Австрия|австрийски]] и [[Германия|германски]] стоки, 3 милона за [[Швейцария|швейцарски]] изделия, 5 милиона за [[Великобритания|британски]] и [[Белгия|белгийски]], а остатъкът - за [[Франция|френски]] и [[Османска империя|османски]] стоки. През тази година Прилеп е посетен от търговци от [[Битоля|Монастир]], [[Солун]], [[Велес]] и други по-близки или по-далечни градове, включително и от [[Босна (област)|Босна]], Северна и Централна [[Албания]], [[София]], [[Одрин]] и [[Пловдив]].<ref>Македония през погледа на австрийски консули, 1851-1877/78, т. I, София 1994, с. 134, 136.</ref>
Според руския консул в Битоля, [[Михаил Хитрово]], който посещава панаира през [[1861]] година, това е вторият по значимост панаир в Македония след [[Серски панаир|Серския]]. На него се търгуват стоки от [[Австрия]], пристигат купувачи от цяла [[Румелия (област)|Румелия]], [[Македония (област)|Македония]] и [[Албания]].<ref name="Хитрово"/> Продават се и индустриални произведения от Османската империя - само стойността на продадените през 1864 година [[Карлово|карловски]] щамповани изделия е изчислена на 1,5 милиона пиастри.<ref>Паларе, Майкъл. Балканските икономики 1800 - 1914: Еволюция без развитие, София 2005, с. 81.</ref> Стоките на панаира се докарват с [[кон]]е, [[вол]]ски коли, а в по-редки случаи - и с [[камила|камили]].<ref>Македония през погледа на австрийски консули 1851-1877/78, том II, София 1998, с. 140-141.</ref> В [[1869]] година са докарани над 12 000 бали с товари, от които 2650 със стоки от Австро-Унгария на стойност 1 325 000 флорина и около 10 000 от други страни (включително от Османската империя) на стойност 2 500 000 флорина. По-голямата част от купувачите е от Албания.<ref>Македония през погледа на австрийски консули 1851-1877/78, том II, София 1998, с. 197-198.</ref>
През [[1875]] година, която е сред по-неблагоприятните за панаира поради влиянието на размириците в [[Херцеговина]], са доставени стоки от много от по-развитите европейски страни - [[Великобритания]], [[Франция]], [[Швейцария]], [[Австро-Унгария]], [[Германия]], [[Белгия]]. [[Османска империя|Османската империя]] е представена освен с продукцията на Битолския вилает със стоки от [[Цариград]], [[Бурса]], [[Самоков]], [[София]], [[Сяр]], [[Призрен]], [[Шкодра]], [[Янина]], [[Велико Търново|Търново]], [[Пловдив]] и [[Босна]].
През 1876 година, поради [[Сръбско-турска война (1876)|войната със Сърбия]] Прилепският панаир няма успех. Австроунгарският консул в Битоля отбелязва, че не са пристигнали купувачи - от околиите на [[Скопие]], [[София]], [[Ниш]], [[Косовска Митровица|Митровица]], [[Призрен]], заради създадената от [[башибозуци]]те несигурност, а от Албания - заради зачисляването на ежегодните купувачи към различните видове военни части.<ref>Македония през погледа на австрийски консули 1851-1877/78, том III, София 2001, с. 265-266.</ref>
Отражението на Прилепския панаир засяга различни страни от културния живот на местните жители. Както отбелязва [[Кузман Шапкарев]] през 1872 година, „''Панаирът е причина за разпространението на модите в овой град''“.<ref>Читалище, № 2, 1871, с. 169, цит по Царева, Юлиана. Панаирите през Възраждането, Българска етнография, година I, 1990, книга 4, с. 41.</ref>
Посетителите на Прилепския панаир общуват духовно, разискват политически и културно-просветни въпроси.<ref name="Царева">Царева, Юлиана. Панаирите през Възраждането, Българска етнография, година I, 1990, книга 4, с. 42.</ref> Преди и по време на панаира се провеждат редица културно-просветни прояви, извършва се търговия на книжарски стоки, включително и на български учебници, уславят се учители.<ref name="Шапкарев"/><ref>Шалдев. Христо. Прилеп в българското възраждане (1838 - 1878), София 1916, с. 58.</ref> През [[1868]] година, от 1 до 15 август се изнасят вечерни просветни беседи, в които взимат участие български учители и обществени дейци както от града, така и от Битоля и Велес.<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2009/07/makedonskite-bulgari-i-bulgarskata.html Бобчев, Илия. Македонските българи и българската народна просвета. Предимно до учредяване на Българската екзархия, София 1922, с. 15.]</ref> [[Христо Шалдев]] определя тези събития като „първата конференция на българското учителство в Македония“, последвана от учителския събор от август 1871 година.<ref>[http://www.strumski.com/books/Hristo_Shaldev_Grad_Prilep.pdf Шалдев. Христо. Прилеп в българското възраждане (1838 - 1878), София, 1916, с. 70.]</ref>
През 1870 година по време на панаира работят четири книжарници.<ref name="Царева"/> В [[1875]] година на Прилепския панаир са извършени продажби на книги на [[турски език|турски]], [[гръцки]] и [[български език]] на стойност около 400-500 [[Турска златна лира|турски лири]].<ref name="Кнапич 03.03.76"/>
== Бележки ==
|
