Рожен (село): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на уикивръзки към дати |
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на уикивръзки към години |
||
Ред 21:
Името Рожен за пръв път се споменава през 1365 година в инвентарен опис на манастира „[[Света Богородица Спилеотиса]]“ в [[Мелник]], издаден от деспот [[Йоан Углеша]], във връзка с наличието тук на поземлена манастирска собственост.<ref>[http://naim.bg/Documents/VN_ScStudies_86.pdf Нешева, Виолета. Мелнишкият манастир “Св. Богородица Спилеотиса” (“Св. Зонá”) в нови документи. Сборник в памет на професор Велизар Велков. София, 2009, стр. 519-531.]</ref>
През [[19 век]] Рожен е малко чисто [[българи|българско]] село, числящо се към [[Мелник|Мелнишката]] [[каза|кааза]] на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в
В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото:
Ред 27:
{{цитат|Рожен, чифлик от [[Роженски манастир|манастир Рожен]]; разположен в дъното на един дол. Намира се на С от [[Мелник]] на 2 1/2 часа разстояние. Земледелци и дърводелци. Околност планиниста и гориста. Над селото е едноименният манастир „Рожна“, изопачено от „Рождество Богородици“. Вехто здание, над селото. Тоя манастир зависи от светогорския [[Ивирон|Иверски манастир]]. На 8 септември всяка година става многолюден панаир. Вярват, че иконата, старо едно изображение, в навечерието на празника сама се раздвижва от мястото си искаещи да излезе. Тогаз похващат я калугерите и я изнасят вън пред църковните врата. Всичките присъствующи минуват под иконата за здраве. В това време трепят се, бият се, кой по-напред да мине. В манастира живеят 20 калугери; четат гръцки. Селото има около 48 къщи, само бълагре.<ref>[https://www.strumski.com/books/Georgi_Strezov_za_Iztochna_Makedonia.pdf Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 27.]</ref>}}
Съгласно статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към
В началото на [[20 век]] цялото село е под върховенството на [[Цариградската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през
При избухването на [[Балканската война]] през
== Редовни събития ==
| |||