Сакулево: Разлика между версии

'''Сакулево''' ({{lang-el|Μαρίνα}}, ''Марина'', до 1928 година ''Σακούλεβο'', ''Сакулево'', [[катаревуса]] ''Σακούλεβον'', ''Сакулевон''<ref>[http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/170026 Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Σακούλεβον -- Μαρίνα]</ref>) е [[село]] в Република [[Гърция]], в дем [[Лерин (дем)|Лерин]] (Флорина), област [[Западна Македония]] с 200 жители ([[2001]]).

В [[Османска империя|османски]] данъчни регистри на християнското население от [[вилает]]а [[Лерин|Филорине]] от [[1626]]-[[1627]] година селото е отбелязано под името ''Сакулова'' с 28 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства).<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 333 </ref> В 1848 година руският славист [[Виктор Григорович]] описва в „[[Очерк путешествия по Европейской Турции]]“ ''Секулево'' като българско село.<ref>[http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Bulgarien/XIX/1840-1860/Grigorovic/text3.phtml?id=2234 Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.93.]</ref>

В 1861 година [[Йохан фон Хан]] на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва ''Сакуленио (Sakuljenio)'' като смесено българо-албанско село.<ref>Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.</ref> Според "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] в Сакулево (Sakoulévo) има 250 домакинства с 500 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 82-83.</ref>

В началото на 20 век Сакулево е смесено българо-турско село в Леринска каза. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] в Сакулево има 380 жители [[българи]]-[[християни]] и 80 жители [[турци]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_38.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 249.]</ref> След [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.125.]</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в селото има 336 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.</ref>

При теренната си работа в [[Южна Македония]] през [[1917]]-[[1918]] г. Боривое Милоевич посещава селото. Проучвайки местните родове, ги разделя на староселци и преселници.<ref>Милојевић, Б. Јужна Македонија. Антропогеографска испитивања. Београд, Државна штампарија. 1920, с. 99.</ref>

През март [[1946]] година съдът в [[Лерин]] съди 40 души от Сакулево за участие в българската паравоенна организация [[Охрана]].<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref>