Света гора: Разлика между версии

Света гора се оформя като [[манастир]]ска общност през [[963]] година, когато [[монах]]ът [[Свети Атанасий Атонски|Атанасий]] основава [[Манастир Велика Лавра|манастира Великата Лавра]], който и днес е най-големият от всички 20 манастира на Атонската Света гора. Манастирът се е ползвал с покровителството на [[Византия|византийските]] [[василевс]]и, което допринася за бързото му разрастване и увеличение на неговото богатство и имущество. По времето на [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] в [[13 век]] Света гора има нови [[Католицизъм|католически]] господари, които насилствено принуждават светогорските монаси да приемат покровителството на [[папа]] [[Инокентий III]]. Това продължило до възстановяването на [[Византийска империя|Византийската империя]]. През [[14 век]] [[Каталуния|каталунски]] наемници ограбват атонските манастири.

Когато през [[15 век]] пада Византийската империя, Света гора се намира под [[ислям]]ското владичество на [[Османска империя|Османската империя]]. Османците нанасят тежки удари и грабежи над манастирите, но по-късно ги оставят на мира. Броят на монасите и богатството на манастирите намаляват драстично през следващите векове. Все пак те успяват да оцелеят до началото на [[19 век]], когато манастирите започват да се посещават все по-често от поклонници и да приемат нови монаси от православните страни като [[Русия]], [[България]], [[Румъния]] и [[Сърбия]]. Всяка от тези страни изпраща щедри дарения за светогорските манастири. През [[18 век]] и Хилендарския манастир е щедро даряван от български търговци като [[хаджи Вълчо]] и др. Хилендар е средище на българското [[Възраждане]]. Много видни [[българи]] от това време го посещават или обитават: [[Софроний Врачански]], [[Неофит Бозвели]], [[Иларион Макариополски]] и други. [[Паисий Хилендарски|Отец Паисий]] пише там своята [[История славянобългарская]]. През [[1912]] година, по време на [[Балканска война|Балканската война]], турците са изгонени и след кратък дипломатически спор между Гърция и Русия за суверенитета на монашеския полуостров, който формално става част от гръцката държава след [[Втора световна война]].

Посещението на жени в Света гора е забранено с императорски хрисовул през [[1060]] година. Дори и животни от женски пол не могат да се донасят в монашеската република с изключение на котки и кокошки, които снасят яйцата, необходими за направата на бои, използвани в зографисването на икони. По времето на [[Гръцка гражданска война|гръцката гражданска война]], Атон е убежище за много бежанци, между които е имало жени и девойки<ref>[http://www.straightdope.com/columns/010209.html Is there a monastery in Greece that won't even allow female animals?]</ref>.

Манастирите на Света гора са трудно достъпни и поради това често пострадват от големи и опустошителни пожари. Един случай е от [[март]] [[2004]] година, когато избухва пожар в сръбския манастир [[Хилендарски манастир|Хилендар]]. Поради тази недостъпност загиват патриарсите Александър и Петър VII заедно със 16 души на разбилия се хеликоптер в Егейско море, близо да Света гора.