Симеон Синиша: Разлика между версии

Симеон Синиша е полубрат на [[Стефан Душан]], и след смъртта му, на това основание оспорва престола на [[Стефан Урош V]]. В [[1359]] г. отцепва южните (днес [[гърци|гръцки]]) предели ([[Тесалия]] и [[Епир]]) от [[Душаново царство|Душановото царство]] и през 1355 г. се прогласява за ''цар на сърби и гърци'' в [[Костур (град)|Костур]], формирайки т.нар. [[Епирско царство]]. Умира през [[1371]] г.

Симеон Синиша, заздравявайки позициите си по отношение на местната [[аристокрация]] във владените от него земи, сключва брак с [[Томаиса Орсини]], дъщеря на владетеля на Епир [[Йоан II Орсини]]. След смъртта на своя кръвен брат и [[цар]] [[Стефан Душан]] в края на [[1355]] г., властта му в Епир и Тесалия е оспорена от [[Никифор II Орсини]], син на сваления владетел на Епир, който се завръща, получавайки подкрепата на благородничеството в Епир и Тесалия.

През [[1356]] г. Никифор овладява Епир и Симеон Синиша е принуден да бяга към [[Кастория]], където се обявява за „цар на сърби и гърци“ на мястото на своя племенник [[Стефан Урош V]]. Въпреки че получава подкрепата на някои важни велможи като [[Иван Комнин|Йоан Комнин]] (брат на вдовицата на Душан – [[Елена Българска]]), Симеон Синиша не успява да спечели доверието на благородниците от [[Западни покрайнини|западните български земи]], поради което е принуден да се оттегли от Епир и Тесалия, нападайки [[Албания|Северна Албания]] и [[Зета (владение)|Зета]] (Черна гора) през [[1358]] г. с надеждата да се утвърди по тези места и да спечели на своя страна [[властел]]ите от [[сръбски земи|сръбските земи]], но след поражение край днешна [[Шкодра]] успява да запази единствено [[Костур (град)|Костур]] и „околните земи и крепости“.

През [[1358]] г. Никифор II Орсини е убит в сражение с [[албанци]]те край река [[Ахелой (Гърция)|Ахелой]], което събитие се превръща в удобен повод за Симеон Синиша да се завърне в бившите си владения Епир и Тесалия. Опитът му е успешен и той бързо поема контрола над Тесалия, където властта му е призната на следващата [[1359]] година. След това нахлува и в Епир, където градовете, завладени от [[арванити]]те, също признават властта му.

Докато Симеон Синиша е в Епир, [[Радослав Хлапен]], владетел на [[Воден]] и [[Бер]], се опитва да превземе Тесалия от името на неговия доведен син [[Тома Прелюбович]]. Симеон Синиша се вижда принуден да признае завоеванието на Костур от Радослав Хлапен, сключвайки династичен брак – жени дъщеря си [[Мария Ангелина Дукина Палеологина]] за доведения син на Хлапен – Тома. По този начин Хлапен признава сюзеренитета на Симеон Синиша в някои от завоюваните от него земи, при условието Хлапен да е буфер между Синиша и останалите Душанови властели на север ([[Мърнявчевичи]] и др). Симеон Синиша се установява в [[Трикала]] (Тесалия), където прекарва останалите 10 години от „царуването си“ в относителен мир и спокойствие. Върховенството му над Епир е оспорвано от [[Албански владения|албанските кланови владетели]], поради което се вижда принуден да признае двама от албанските водачи, [[Гин Буа Шпата]] и [[Петър Льоша]] за свои сюзерени, съответно в [[Арта]] и [[Ангелокастро (Корфу)|Ангелокастрон]]. През [[1366]] г. Симеон Синиша отстъпва [[Янина]] в притежание на по-големия си син от Томаиса – [[Йован Урош]], който управлява областта като бащин васал и [[деспот]].

От Трикала Симеон Синиша управлява и решава споровете между византийските, български и албански благородници от околните области, но изследователите са на мнение, че той отдава предпочитание на византийските роднини на жена му. Той също така основава няколко от [[манастир]]ите и прави щедри дарения на старите монашески обители от [[Метеора]]. Умира между [[1369]]^-та и 1371 година.