Уикипедия

Склаве: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Бот: премахване на уикивръзки към дати
м Бот: премахване на уикивръзки към години
Ред 14:
 
== История ==
Селото се споменава в [[Османска империя|османски]] данъчни регистри от [[1638]], [[1652]] и [[1670]] година.<ref>Енциклопедия „Пирински край“. Том 2, Благоевград, 1999, стр. 262</ref>
 
През 19 век Склаве (отбелязано в редица източници и като Славе) е село със смесено население, числящо се към [[Мелник|Мелнишката]] [[кааза]] на [[Сяр|Серски]] [[санджак (административна единица)|санджак]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] ''Славе'' (Slavé) е посочено като село със 62 домакинства със 70 жители [[мюсюлмани]] и 90 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 140-141.</ref>
 
В [[1891]] година през селото минава [[Васил Кънчов]], който оставя интересни бележки за него:
 
{{цитат|По-голямата част от селото Склаве се виждаше вече. Това място е забележително, че на него става голям панаир, който се протака три дена на Св. Троица. Панаирът се нарича Торица, от Тройца. Трябва да е имало манастир Св. Троица. По предание тук някога е станал голям бой между турците и българите, и тогава селото Склаве или Славе било разрушено. На панаира се харчи главно жива стока. <ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_10.html Кънчов, Васил. „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, стр. 156.]</ref>}}
Ред 26:
{{цитат|Склавие, село разположено на равнище, от [[Спатово|Спакьово]] на СЗ 1/2 час. Има няколко къщи, чифлик на тамошни аги. Разкошни нивя и ливади наоколо. 26 къщи, турци, българе и цигани. Пред „Света Троица“ 1 ден тук става панаир от жива стока и трае два деня.<ref>[https://www.strumski.com/books/Georgi_Strezov_za_Iztochna_Makedonia.pdf Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 25.]</ref>}}
 
Към [[1900]] година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) тук живеят 596 души, от които 300 българи-[[християни]], 200 [[турци]] и 96 [[цигани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_18.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 190.]</ref>
 
В началото на [[20 век]] християнското население на село е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през [[1905]] година в ''Славе (Slavé)'' има 280 българи екзархисти.<ref>D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. pp. 192-193</ref>
 
През [[1913]] година по време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] селото е завзето и опожарено от гръцката армия.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/karnegi/prilozhenie_C.htm Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, стр. 298.]</ref>
 
След войната в селото се заселват български [[бежанци|бежански]] семейства от селата [[Богородица (дем Лъгадина)|Богородица]] и [[Зарово]] - [[Лъгадина|Лъгадинско]], [[Герман (дем Синтика)|Герман]], [[Горни Порой]], [[Крушево (дем Синтика)|Крушово]] и [[Кърчово]] - [[Валовища|Демирхисарско]].<ref>Енциклопедия "Пирински край". Том 2, Благоевград, 1999, стр.262</ref>. Част от жителите на селото са преселници от близкото пиринско село [[Държаново]] (днес изселено). Също така има преселници и от красивото планинско селце [[Кашина]].
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Склаве“.