Скопие: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Премахната редакция 8588174 на Kerberizer (б.) Етикет: Връщане |
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на уикивръзки към години |
||
Ред 195:
== История ==
=== Ранна история ===
Първото споменаване на Скопие е при египетския географ [[Клавдий Птолемей]] под античното име на града – ''Скупи''. Градът е основан през [[3 век пр.н.е.|III век пр.н.е.]] През [[164 г. пр.н.е.]] е завладян от [[Рим]] и става главен град на областта [[Дардания]], населявана предимно от племето [[дардани]]. През
В [[Античност]]та селището е наричано Скопи от римските писатели и Скупи от византийските. Античният град е разрушен през
=== Средновековие ===
Ред 209:
Според изследване на [[Христо Гандев]]<ref>Хр. Гандев – [http://promacedonia.com/hg/hg1_3b.html#Skopie „Българската народност през XV век“, част 2]</ref>, от 312 християнски домакинства и 316 турски през 1450 г. етническият състав е променен до 268 християнски и 623 турски през 1519 г., като един от методите е принудително изселване.
През
[[Файл:Skopje Greek School Seal.jpg|ляво|мини|Печат на гръцката община]]
[[Файл:Skopje Greek School Seal 2.jpg|ляво|мини|Печат на гръцкото училище]]
Ред 229:
В края на 19 век град Скопие е третото по значение стопанско и административно средище в тогавашна [[Македония (област)|Македония]], след [[Солун]] и [[Битоля]]. Административен център е на Скопска [[каза]] и на [[Скопски санджак]] на [[Османска империя|Османската империя]]. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 г. Скопие има около 31 900 жители, от които около 13 000 българи [[християнство|християни]], около 15 000 [[турци]], 30 [[черкези]], 50 [[гърци]], 150 [[арнаути]] християни, 450 [[власи]], 800 [[евреи]], 1920 [[цигани]] и около 500 човека от други народности.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_26.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 205]</ref>
Тоталното мнозинство на християнските жители на града е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. Според патриаршеския митрополит [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиан]] в 1902 година в града има 247 сръбски патриаршистки и 130 влашки гъркомански къщи.<ref>[[c:File:Izvestaj_od_skopskiot_mitropolit_za_brojot_na_kuci,_1902.pdf|Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство]], 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.</ref> Според статистиката на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в
По време на [[Албанско въстание (1912)|Албанското въстание]] от лятото на 1912 г. Скопие е превзет от въстаниците и остава в техни ръце до 4 септември 1912 г.
Ред 239:
[[Файл:Rodina 28 May 1917.jpg|мини|Вестник „[[Родина (1915 - 1918)|Родина]]“, Скопие, 28 май 1917 г. със съобщение за смъртта на подполковник Дрангов]]
На 25 октомври 1912 г., двадесет дни след обявяването на [[Балканската война]], Моравската дивизия на Сръбската армия влиза в Скопие. От
На 10 октомври 1915 г., по време на [[България в Първата световна война|Първата световна война]], след упорит бой [[Българска армия|Българската армия]] изтласква сръбските войски от града. При отстъплението си сърбите запалват северната част на Скопие.<ref>Българската армия в Световната война 1915 – 1918, т. III Войната срещу Сърбия през 1915 г. Настъплението на Втора армия в Македония, София 1938, с. 238.</ref> Българските части са посрещнати като освободители. Както пише генерал [[Георги Тодоров (генерал)|Георги Тодоров]]:
Ред 248:
През 1918 г. градът отново е върнат на [[Кралство на сърби, хървати и словенци|Кралството на сърби, хървати и словенци]], от 1929 г. [[Югославия]].
За периода между световните войни ужасяваща информация за случващото се в Македония и Скопие дава френският [[шпионин]] [[Анри Пози]] в книгата си „Войната се завръща“, излязла от печат за пръв път през
{{цитат|Във всички гробища, във всички църкви на поробена Македония, по заповед на Белград изтриха надписите на български, които се намирали в олтарите, по стените на постройките, върху гробовете; надгробните паметници са изпочупени, гробовете разровени.
:В Скопие например повече от 40 тела са били изровени от черквата „Св. Димитър“.
|