Разлика между версии на „Социалистическа федеративна република Югославия“

м
Бот: премахване на уикивръзки към години
м (Бот: премахване на уикивръзки към дати)
м (Бот: премахване на уикивръзки към години)
Югославската държава е създадена през 1918 г. под името [[Кралство на сърби, хървати и словенци]]. През януари 1929 г. крал [[Александър I (Югославия)|Александър I]] налага диктатура в страната и я преименува на [[Кралство Югославия]]. Така за пръв път терминът „Югославия“, който се използва десетилетия наред, става официален. След окупирането на Кралството по време на [[Втората световна война]], [[АВНОЮ]] обявява през 1943 г. своето намерение да възроди държавата под името '''Демократическа федеративна Югославия''', като оставя въпроса за република или кралство отворен.
 
През [[1945]] г. държавата става '''Федеративна народна република Югославия''' (ФНР Югославия, ФНРЮ), а нейната конституция влиза в сила през 1946 г. През [[1963]] г. държавата получава окончателното название '''Социалистическа федеративна република Югославия''' (СФР Югославия, СФРЮ). Когато се говори за тази държава, най-често се употребява нейното последно име, което успява да се задържи най-дълго.
 
Поради дължината на името, по-често се използват абревиатурите „СФРЮ“ и „СФР Югославия“, в същото време държавата е известна просто като „Югославия“.
 
== История ==
Демократическа федеративна Югославия е основана на второто заседание на [[Антифашистко събрание за народно освобождение на Югославия|АВНОЮ]] в гр. [[Яйце (град)|Яйце]], проведено от 29 ноември до 4 декември [[1943]]. Междувременно преговорите с Кралското правителство в изгнание продължават. На 29 ноември [[1945]] Федеративна Народна Република Югославия е конституирана като комунистическа страна. Първият председател на републиката е [[Иван Рибар]], а премиер е [[Йосип Броз Тито]]. През [[1953]] година Тито става президент, а през [[1963]] година е провъзгласен за доживотен президент.
 
В началото на съществуването си
[[Image:Breakup of Yugoslavia.gif|thumb|Анимирана карта на разпадането на СФРЮ]]
 
След смъртта на [[Тито]] ([[1980]]), напрежението между югославските народи става по-голямо, а през [[1991]], с обявяването на независимост на [[Словения]], [[Хърватия]], Бивша Югославска [[Република Македония]] и [[Босна и Херцеговина]], започва гражданската война. През [[1992]] републиките Сърбия и Черна гора образуват [[Съюзна република Югославия]], която през [[2002]] e преименувана в [[Сърбия и Черна гора|Държавна общност Сърбия и Черна гора]].
 
Разпадането на СФРЮ започва в момента, когато [[Словения]] провъзгласява независимостта си (1991). Бързо след това започва гражданската война в [[Хърватия]] (1991 – 1995) между хървати и сърби. Сърбите се разбунтуват, защото според новата хърватска [[конституция]] губят статута си на конституционен народ, докато хърватите желаят да основат своя национална държава. Гражданската война в [[Босна и Херцеговина]] (1992 – 1995) е на етническа и верска основа. Воюват сърбите, хърватите и мюсюлманите (бошняците). Според бошняците Съюзна Република Югославия и Хърватия извършват агресия спрямо [[Босна и Херцеговина]]. За сърбите това е гражданска война. През 1993 година хърватите и бошняците се съюзяват. Войната свършва с [[Дейтънско споразумение|Дейтънското споразумение]] от 21 ноември [[1995]].
 
==== Причини за разпадането ====
 
==== Изчезването на СКЮ и ескалиране на национализма ====
Разпадането на СФРЮ е предхождано от изчезването на [[Югославска комунистическа партия|Съюза на комунистите в Югославия]] (СКЮ) от политическата сцена. Словенските и хърватските представители напускат заседанието на 14-тия извънреден конгрес на СКЮ. Тогава изчезва една от най-значимите организации в [[Югославия]]. През пролетта на [[1990]] г. в проведените избори в Словения и Хърватия побеждават антикомунистически сили. Националистическата ХДЗ (Хърватска демократическа общност), с водач [[Франьо Туджман]], получава мнозинство в хърватския парламент и така идва на власт.
 
Хърватските власти започват чистка на сърбите от държавните органи. Сърбия осъжда тези събития. Тогава настъпва сериозна национална криза в СФРЮ. През септември 1990 година е приета и новата Конституция на Сърбия, която премахва от названието на държавата представката „социалистическа“.
 
В началото на [[1991]] година започват сраженията между сърби и хървати в Хърватия. Председателството на СФРЮ, като най-висш ръководещ орган в държавата, с председател [[Борисав Йович]] (представител на Сърбия), се опитва да овладее кризата и да предотврати възможността за война. През пролетта на същата година войната все повече се разгаря.
 
==== Войната в Словения ====
В Хърватия се сформира [[Република Сръбска Крайна]] през 1991 година. Сърбите не искат да се подчинят и да останат в обявилата независимост Хърватия, където са им отнети всички права, и желаят да останат в рамките на СФРЮ.
 
На 4 август [[1995]] година започва [[Операция Буря]] (Олуя), с която са прогонени или убити десетки хиляди сърби от [[Република Сръбска Крайна]]. Хърватските и босненските сили се обединяват и заемат стратегически важните босненски градове [[Гламоч]], [[Босанско Грахово]] и [[Дървар]], както и долното [[Ливанско пол]]е. Това пресича връзката за доставка на хърватскте сърби и обсажда град [[Книн]] от три страни. Голяма част от населението на тези територии трябва да изостави своите къщи и да избяга в [[Република Сръбска]] или СРЮ.
 
Вечерта на 7 август [[1995]] операцията официално приключва, с което свършва и войната в Хърватия.
 
==== Войната в Босна и Херцеговина ====
Войната в [[Босна и Херцеговина]] се води от 6 април [[1992]] до 14 септември [[1995]] и е една от най-кървавите в Европа след [[Втора световна война|Втората световна война]]. Войната е резултат от ескалирането на национализма. Завършва с официалното подписване на [[Дейтънско споразумение|Дейтънското споразумение]].
 
== Политика ==
 
{| class="wikitable"
! Националност||[[1971]]||%||[[1981]]||%
|-
|[[албанци]]||1 309 523||6,4||1 731 252||7,7
111 480

редакции