Антон Страшимиров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Творчество: Грешки в статичния код: Остарели HTML-тагове редактирано с AWB |
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на уикивръзки към години |
||
Ред 42:
Поверени са му 3000 лири от откупа, взет от ВМОРО за [[Мис Стоун (афера)|Мис Стоун]].<ref>Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 366.</ref>
От 1901 издава списание „Наш живот“. През 1902 година е [[народен представител]] на младодемократическото крило в Демократическата партия в XII Народно събрание, което по-късно се превръща в [[Радикалдемократическа партия|Радикалдемократическата партия]]. След убийството през 1907 г. на задграничните представители на ВМОРО в София [[Иван Гарванов]] и [[Борис Сарафов]], Страшимиров е арестуван закратко с обвинение в съучастие. Народен представител и през
Участва в [[Балканска война|Балканската война]] като [[редник]]. През [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] и [[България в Първата световна война|Първата световна война]] е военен кореспондент и сътрудничи на вестник „Военни известия“ и списание „Отечество“. След войните редактира списание „Наши дни“, което отразява културния живот в България (1921). Създава и редактира (1922 – 1923) „Българска общодостъпна библиотека“. Помага на млади писатели, например на Христо Ясенов, Марко Марчевски и много други. След [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] (1923) пише знаменития позив „Клаха народа, както и турчин не го е клал“ ..."Нито тези, които погавриха надеждите на народните маси и забегнаха, нито тези, които клаха народа си, както и турчин не го е клал, нито едните, нито другите ще помислят за тълпите жени и деца, оставени на произвола пред зима."/. Защитава жертвите на [[Александър Цанков|Цанковия]] терор, основава помощен комитет за подпомагане на сираците. През 1924 година е един от редакторите в списанието „Пламък“, в който главен редактор е [[Гео Милев]], издател Марко Марчевски. След няколко броя официално напуска, защото смята, че острият тон на Гео Милев срещу правителството е опасен и се рискува списанието да бъде спряно, както всъщност е станало. След това печата във вестниците „Звезда“ и „Новини“. През 1926 година под редакцията на Страшимиров излиза вестник „Ведрина“.
| |||