Суха баня: Разлика между версии

24 байта изтрити ,  преди 3 години
м
Бот: премахване на уикивръзки към години
м (Бот: поправена връзка към „Два санджака отъ Источна Македония“)
м (Бот: премахване на уикивръзки към години)
}}
 
'''Суха баня''' ({{lang-el|Αγία Παρασκευή}}, ''Агия Параскеви'') или старо име '''Ксилотрос''' ({{lang-el|Ξυλότρος}}, ''Ксилотрос'', [[катаревуса]]: ''Ξυλότρον'', ''Ксилотрон'', до 1950 година ''Ξυλότρον'', ''Ксилотрон''<ref>[http://pandektis.ekt.gr/dspace/handle/123456789/172308 Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ξυλότρον - Αγία Παρασκευή]</ref>) е [[село]] в [[Република Гърция]], дем [[Висалтия]] в област [[Централна Македония]] с 986 жители ([[2001]]).
 
==География==
== История ==
=== В Османската империя ===
През [[19 век]] и началото на [[20 век]] Суха баня е село, числящо се към Серската [[каза]] на [[Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] година, Суха баня (Souha-bania) е посочено като селище в Серска каза с 45 домакинства, като жителите му са 50 мюсюлмани и 78 гърци.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 120-121.</ref> В [[1889]] година [[Стефан Веркович]] („[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“) пише за Суха баня:
 
{{цитат|Суха баня: чифлик, жителите са гърци, на 1 час от [[Нигрита]].<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 59.</ref>}}
{{цитат|Суха баня (Ксилотро), село на СЗ от [[Нигослав|Негослав]], на разстояние 1/2 час от турци и гърци, 4 часа на ЮЗ от Сяр, 1 час от [[Черпища|Чуприща]]. Пътят е същият; тук си имат чифлици Тахир ага и Ахмет ага от Сяр. Гръцка църква. 60 къщи гърци; има и няколко черкезки къщи.<ref>[https://www.strumski.com/books/Georgi_Strezov_za_Iztochna_Makedonia.pdf Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 844.]</ref>}}
 
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] година селото има 460 жители, от които 200 [[черкези]] и 260 [[гърци]] [[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_14.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 179.]</ref>
 
По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в ''Суха-Баня'' (Souha-Bania) живеят 240 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[гъркомани]].<ref>[http://anemi.lib.uoc.gr/php/pdf_pager.php?filename=/var/www/tkl-portal-neo//metadata/6/9/5/attached-metadata-5d3c137498cf87397083652dec9dfdac_1242889374/154547_w.pdf&lang=en&pageno=1&pagestart=1&width=1031&height=728&maxpage=141 Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 198 - 199.]</ref>
 
===В Гърция===
119 484

редакции