Тайна българо-германска спогодба: Разлика между версии

'''Тайната българо-германска спогодба''' е международен [[договор]], сключен на 24 август / 6 септември [[1915]] година в [[София]] между [[България]] и [[Германия]], който фиксира териториалното разширение на България при евентуална намеса на България на страната на [[Централни сили|Централните сили]] в [[България в Първата световна война|Първата световна война]]. От българска страна това прави министър-председателят [[Васил Радославов]], а от германска — райхсканцлерът [[Георг Михаелис]].

Според договора Германия гарантира на България в замяна на нейното включване във войната срещу [[Кралство Сърбия|Сърбия]] получаването на спорната и безспорната зона по [[Българо-сръбски договор (1912)|Българо-сръбския договор]] от [[1912]] година, както и по-голяма част от [[Поморавие]]то с цяло [[Тимошко]]. Така западната граница на България според договора тръгва от [[Дунав]]а на [[юг]] по [[река]] [[Велика Морава]] до сливането на [[Южна Морава|Българска]] и [[Западна Морава|Сръбска Морава]], а оттам следва [[вододел]]а на тези две реки, минавайки по [[било|била]]та на [[планина|планини]]те [[Велики Ястребац]], [[Копаоник]], [[Голяк]], гребена на [[Скопска Църна гора]], пресича [[проход]]а на [[Качанишки проход|Качаник]], изкачва се до гребените на [[Шар|Шар планина]], където достига границите на [[Санстефански договор|Сантефанска България]], тоест по [[Кораб (планина)|Кораб]], [[Дешат]] и [[Ябланица (планина)|Ябланица]]. Границата е нанесена върху приложена карта, неразделна част от договора.

В случай на влизане на [[Румъния]] във войната на страната на [[Антанта]]та, Германия се съгласява на българска анексия на [[Южна Добруджа]], окупирана от Румъния през [[1913]] година по [[Букурещки договор (1913)|Букурещкия договор]], както и на част от [[Северна Добруджа]], като границата минава на север от границата по Санстефанския договор, но на юг от [[Кюстенджа]].

Със [[wikisource:bg:Споразумение между австро-унгарското и българското армейско ръководство|споразумение]] между австро-унгарското и българското армейско ръководство от 1 април [[1916]] г. на [[Царство България]] е предадена от [[Австро-Унгария]] голяма част от [[територия]]та на днешно [[Косово]], заедно с [[Призрен]], [[Качаник]] и [[Прищина]].

С [[Берлински протокол (1918)|Берлинския]] [[wikisource:bg:протокол за предаване на Северна Добруджа на България и за поправка на българо-турската граница по река Марица|протокол за предаване на Северна Добруджа]] от 24 септември [[1918]] г. е отстъпена на България територията на цяла [[Добруджа]].